Едно 18-годишно момиче скоро няма да се погледне в огледалото. Може и никога да не го направи. Може никога отново да не обича. Може никога повече да не се довери.

Едно 18-годишно момиче научи по трудния начин, че хората, които обичаме или сме обичали, могат да бъдат чудовища. Едно момиче на 18 влезе в живота на големите с 400 шева след като бе обект на насилие.

Животът със сигурност ще продължи. За нас. За вас. За това момиче животът временно ще спре. Може никога да не продължи. Поне не по начина, по който то си го е представяло.

Хайде да сложим картите на масата. Колко от вас познават жени, жертви на насилие? Сигурна съм, че във вашия кръг, ако не и семейство, има поне една жена, която получава шамари, ако не и нещо повече. Направили ли сте нещо?

Това е. Обществото ни е сляпо за онова, което се случва зад стените на дома на другите. Дори да става въпрос за близък.

Само че не е нормално. Не е нормално жената да носи ракията и салатата и ако, не дай си, Боже, стъпи накриво, да отнесе ритник. Или шамар. Дори пред децата.

Не е нормално да бием децата си. Говоря за шамари, не са за колан или нещо друго.

400 шева. Можете ли да си представите за какво става въпрос? Аз не мога. Честно. Ако се случи на мен, сигурно с дни ще стоя скрита в най-тъмното място у дома и повече няма да допусна до себе си човек, не мъж.

Лека телесна повреда? Самият термин е леко стресиращ, защото се повреждат домакинските уреди, които, представете си връщаме веднага, ако дадат дефект и ни дават нов или ни връщат парите. След 400 шева човек може никога да не "проработи" отново, както преди. Стресът сигурно е толкова голям, че ще бъдат необходими месеци, ако не години, за да може това момиче да върне част от себе си, спокойствието си, свободата си. Но може и никога да не успее. Нарушена е не само нейната "опаковка", нарушена е душата й. Кой може да каже колко е леко или тежко е това? Срам ме е от решението на съда, пуснал на свобода извършителя. Срам ме е от всички органи, от които зависи нашата свобода и сигурност. Самият факт, че не вярваме в тях, говори, че отдавна не са това, което трябва да бъдат.
Срам ме е от онези, които казват, че "тя си го е търсила". Ако не за затвор, то със сигурност са за лечение.

Въпрос на човек е - на характер, възпитание, на минало, среда, детство, както и на липсата на страх и респект към правилата в обществото.

За съжаление много от децата НИ растат агресивни. Но вече на никой не му пука за това, защото родителите са по-заети да лайкват в интернет. Огромен процент деца растат в среда и правят неща, за които родителите им дори не предполагат. Още от детската площадка. И така - до макетното ножче. Пътят не е толкова дълъг. И е отговорност на възрастните. За да не стане отговорност на полицията.

Крайно време е да осъзнаем, че насилието ражда насилие. Че насилието променя психиката и носи след себе си непоправими здравословни вреди. За душата и тялото.

Скъпи мами, учете си децата да обичат. Учете ги на любов. Обичайте ги. Показвайте им, че ги обичате. Едно обичано дете никога няма да вдигне ръка. Говорете с децата си. Интересувайте се с кого излизат, къде ходят, бъдете до тях. Времето ни е разделно. И имаме нужда повече от всякога от любов. От подкрепа.

За да не седим после коридора пред реанимацията или моргата. Животът е тук и сега. Учете децата си да живеят, да обичат и да се пазят. Да имат чувство за самосъхранение.

Учете ги да живеят в реалността. Животът в социалните мрежи е твърде опасен и празен. Също, както и любовта. И подкрепата. Виртуални, измамни...