На една среща на абсолвенти няколко човека, вече направили кариера в професията си, решили да отидат на гости на стария си професор. След като споделили с него успехите и постиженията си, те преминали към друга тема – трудностите и проблемите в живота.

- Минутка само, сега ще направя за всички ароматно кафе. – казал професорът, веднага щом последният от бившите му студенти разказал за проблемите си. Той отишъл в кухнята и се върнал с кафеник и поднос, на който имало много чашки, но всичките различни. Някои били скъпи порцеланови, други прости керамични, а трети – съвсем скромни стъклени.

Старият професор сипал кафе по чашите и предложил на всеки да си вземе една. Когато всички вече си имали по чаша кафе, учителят казал:

- Погледнете чашите, които сте взели. Разбира се, всеки от вас е искал да вземе някоя по-хубава, затова всички красиви чаши са взети, а простичките са останали на подноса. По принцип е нормално да искаш нещо по-добро за себе си, но в тази надпревара се крие причината за много ваши проблеми и тревоги. Кафето не е станало по-вкусно заради това, че е в скъпа чаша, нали? А сега си представете, че кафето е животът, а всичко останало като пари, работа и статус са чашите. Всички заслужаваме по-хубава чаша, но преследването на самата чаша е безсмислено, защото няма да ни позволи да се насладим на вкуса на кафето.

Запомнете – щастливите хора нямат най-добрите неща, но са се научили да извличат най-доброто от това, което имат.