Екатерина Велика, руска императрица, управлявала Русия през втората половина на 18 век, е известна не само с политическите и външнополитическите си постижения, но и с влиянието си върху образованието и възпитанието в страната.

Възпитателните принципи на най-дълго управлявалия владетел на Руската империя са отразени в образователните реформи и усилията ѝ да модернизира руската образователна система. Неслучайно периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за просветен абсолютизъм. 

Либералните аспекти на тези принципи са важни и актуални, защото показват стремежа на кралицата към просвещение и подобрение на образованието в духа на просветителството. 

Равенство пред закона и възможности за образование: Екатерина Велика подкрепя идеята за равенство пред закона и признава, че всички нейни поданици трябва да имат равен достъп до образование. Тя се стреми да преодолее социалните и класовите различия, които са присъствали в руското общество, и се опитва да създаде система, която да предоставя образование на всички, независимо от техния произход. 

Свобода на мисълта и изразяването: Въпреки ограниченията на абсолютната монархия Екатерина Велика насърчава свободата на мисълта и изразяването. Тя подкрепя идеята, че интелектуалното разнообразие и дискусиите са важни за развитието на обществото. Този либерален подход към свободата на изразяване допринася за по-широкото разпространение на идеите на просветителството и обмена на знания. 

Подкрепа на образованите жени: Една от най-забележителните черти на Екатерина Велика е нейната подкрепа за образованието на жените. Тя вижда възможността за образованите жени да играят активна роля в обществото и културния живот. Този либерален подход е напреднал за времето си и подсилва позицията на жените в руското общество. 

Модернизация на образователната система: Екатерина Велика провежда реформи в образованието, които са насочени към повишаване на качеството на образованието, разнообразяване на учебните планове и внедряване на съвременни методи на обучение. Този либерален подход към модернизацията подобрява стандартите на образованието и го прави по-достъпно за различни социални групи. 

Интернационални връзки и обмен на знания: Екатерина Велика подкрепя обмена на знания и културниje взаимодействия с други европейски страни. Това допринася за разширяване на хоризонтите на образованите в страната и за вливане на най-добрите знания и практики от западната култура. 

Строга, но либерална към детското възпитанието: „Никакви пухенки – децата трябва да се закаляват. Не ги хранете насила – на масата да ядат толкова, колкото иска организмът, а между храненията може да им дадете парче черен хляб. Затова пък позволявайте на децата да играят колкото искат! Защото детските игри не са просто игри – те са добро обучение и упражнение за децата.“ 

Вероятно зад това нейно педагогическо кредо се крие неуспехът ѝ с нейния собствен син – бъдещия император Павел I. Той бил възпитаван по съвсем друг начин от този, за който кралицата впоследствие апелира. Бил прехранван и цяла свита от придворни се е грижела да изпълнява всичките му прищявки. Всичко това според Екатерина II не само не му е донесло нищо добро, но и „му нанесло несравнимо големи физически и морални щети“. 

След дворцовия преврат през 1762 г., когато тя става пълноправен владетел, характерът на нейния син Павел вече бил непоправим. „Моят син има лошо здраве и недостойна душа и всичко това е последствие от глупавото му възпитание. Но с внуците ми всичко ще бъде съвсем различно!“, казала тя. 

През 1784 г. Екатерина II създава подробно ръководство за възпитанието на внуците си Александър и Константин, което връчва на техния възпитател. Тя изисквала от него, както и от всички учители на младите князе „винаги да напомнят на техни височества правилата за човеколюбие и благоволение към всички живи същества“. 

Ето няколко интересни извадки от нейното ръководство: 

Не забранявайте на децата да играят колкото искат. 

Давайте на децата пълна свобода в техните игри и занимания и много по-лесно ще разберете какви са техните наклонности и какъв характер притежават. 

Децата не трябва да бъдат ограничавани или наказвани заради техните игри или малки детски прегрешения, както и за всичко онова, което времето и умът ще коригира. 

Детските игри не са просто игри, те са добро обучение и упражнение за децата. 

Търпеливо слушайте разговорите на децата, всяка тяхна дума, говорете с тях приятелски и обсъждайте с тях всичко, което се случва. Така те ще придобият навици да мислят и да анализират. 

Дръжте далеч от очите и ушите им всички лоши и порочни примери. Пред децата никой не трябва да се ядосва, не бива да произнася груби, неприлични и обидни думи. Да не се допускат пред тях никакви разговори, разкази и слухове, които принизяват добродетелите и любовта към доброто, или такива, които възхваляват пороците. 

Лъжата и измамата са забранени както за самите деца, така и за обкръжението им. Не трябва да се лъже дори на шега. Децата трябва да знаят, че да се лъже е срамно и безчестно и че то води до презрение и недоверие от страна на всички хора. 

Ако трябва да порицаете децата, винаги го правете насаме и със сериозен глас и изражение. А когато заслужават похвала, правете го пред всички. 

Не ругайте децата заради учението и не ги карайте да учат с принуда. Но когато учат добре и с желание, ги похвалете. 

Трябва да се поощрява любопитството на децата, затова изслушвайте търпеливо техните въпроси и им отговаряйте точно и изчерпателно. 

Децата трябва да учат, но по-важно е да запалите в тях желание и любов към знанието, така че те сами да искат да умножават знанията си. 

Най-добрият начин за изучаване на чужди езици е като разговаряте с децата на тези езици. 

Забранява се децата да бъдат принуждавани да повтарят и да учат наизуст. Това не подобрява паметта. 

Не карайте децата да учат със страх. Когато душата е обзета от страх, да посееш знание в нея, е все едно да пишеш върху хартия, която трепери. 

Ако трябва да отучите децата от някаква игра, най-добрият начин е ежедневно да ги принуждавате да играят на нея няколко часа без прекъсване.