През 1992 г. името на 8-годишната Оксана Малая от района на Одеса гръмва в целия свят. Това странно момиче не можело да говори, вместо това виело, ръмжало и лаело точно като куче, а понякога дори хапело. В този си вид детето било открито от социални работници, след като съседка им се оплакала от странното поведение на едно момиче. 

Днес Оксана вече е на 39 години. Успяла е да овладее много човешки черти и умения, но кучешките ѝ навици са останали неотменна част от същността ѝ. И това изобщо не е изненадващо, като се има предвид психологическата травма, която е получила в ранното си детството... 

Оксана Малая е родена на 4 ноември 1983 г. в село Нова Благовещенка. Родителите на момичето били хора, меко казано, ненадеждни. И бащата, и майката пиели постоянно. По-късно лекарите отбелязали, че е цяло чудо алкохолиците да имат напълно здрава дъщеря. Момичето имало всички шансове да израсне и да се развие като напълно способен и нормален човек, ако не се беше случило... немислимото... 

Един ден родителите, които така или иначе не се интересували от Оксана, напълно я забравили, докато тя си играела на двора. Двамата просто влезли в къщата и заключили вратата, без да имат ни най-малката представа, че детето им е навън. Тогава Оксана била на около 3 години. Било зима и студ, и бебето, търсейки топлина, се качило в развъдника за кучета, където живеел домашният любимец на семейството – Найда. Сгушена в обятията на кучето, Оксана намерила търсените топлина и подслон. Там Оксана прекарала целия следващ ден. Минал още един ден, а след това – още един и още един... 

Ако се вярва на слуховете, родителите решили, че сред кучетата Оксана ще се чувства чудесно, докато си играе с тях, а на тях няма да им пречи. Всички опити на Оксана да влезе в къщата били строго попарвани от баща ѝ алкохолик. 

Казано иначе, момичето нямало друг избор, освен да продължи да седи в развъдника с кучето, да споделя с нея скромна дажба, нощувка и да попива от уменията на косматата си приятелка. 

Непосредственото съжителство на детето с Найда довело до там момичето да развие напълно кучешки качества – то започнало да лае, да ръмжи, да пълзи на четири крака и дори да гони бълхите от себе си, както подобава на истинско куче. Потресаващ е фактът, че собствените ѝ родители проявявали абсолютно безразличие към детето. Те нито общували с дъщеря си, нито се интересували от нейното състояние. 

Всичко това продължило, докато един ден, близо 5 години по-късно, момичето Маугли се озовало лице в лице със съседка на семейството. Оксана започнала да лае като същинско куче, а реакцията ѝ силно смутила жената насреща ѝ. Въпросната жена бързо се свързала със социалната служба и така се разчуло за нехайните родители и нещастното дете, чийто живот те съсипали. 

Оксана била открита в ужасно състояние – 8-годишното момичето ръмжало, лаело, хапело, тичало на четири крака... Специалистите веднага констатирали, чедетето изобщо не разбирало човешката реч. 

Момичето било отведено в интернат за деца с увреждания, където експерти започнали да работят с нея. Персоналът на приюта признава, че никога до онзи момент не е преживявал нещо подобно. Те трябвало да научат Оксана буквално на всичко – да спи на леглото, да яде с лъжица, вилица, да мие лицето си, да мие зъбите си... Всичко това беше ново и непознато за момичето. 

Едва след много години упорит труд Оксана успяла да придобие "основни" човешки умения. Злощастната Малая овладяла човешката реч, четенето, писането и решаването на прости математически задачи. За нея обаче се оказало невъзможно да се освободи напълно от кучешките си навици. Самата Оксана по-късно признава в интервю, че може да лае и да хапе, когато някой я обиди. 

В интерната Малая останала до навършването на пълнолетие. Интересното е, че след това момичето първоначално искало да се върне при баща си (апропо, той нямал нищо против), но след това самата тя решава да се установи в психо-неврологичен интернат в съседно на родното ѝ село. Там Оксана започнала да се интересува от грижите за животни. Освен към кучета тя изпитвала загриженост и към конете и кравите. 

На необичайната съдба на Оксана са посветени няколко документални филма. Днес тя може да се похвали и с не едно или две свои участия в телевизионни програми. 

Оксана Малая дори имала годеник на име Федор, когато била на 25 години. За нея той научава от телевизията и дори я посещава няколко пъти. В крайна сметка обаче Оксана пожелала да се раздели с него, а като повод за това посочила фактът, че бил твърде нисък за нея. Сега Оксана живее в невропсихиатричен диспансер, работи в конюшня, получава заплата и не иска да променя нищо в живота си.