След като индийският спускаем апарат Vikram с лунохода Pragyan успешно кацна на лунната повърхност, човечеството насочи внимание към новите открития там. Припомняме, че историческото събитие се случи на 23 август и бе излъчвано на живо и гледано от около 6.5 милиона зрители. Той пристигна по петите на неуспешния руски опит два дни по-рано на космическият кораб Луна-25, който излезе извън контрол и се разби.
С постижението си Индия стана четвъртата страна след СССР, САЩ и Китай, която приземи своя апарат на повърхността на Луната.
Един въпрос обаче буди вълнение сега повече от всичко – защо Южният полюс на Луната привлече толкова силно вниманието на учените? Известен факт е, че наред с Индия и Русия, така и САЩ и Китай са насочили поглед именно към Южния полюс на единствения естествен спътник на Земята. Какво го прави толкова притегателен, енигматичен и завладяващ?
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 31, 2023
The rover was rotated in search of a safe route. The rotation was captured by a Lander Imager Camera.
It feels as though a child is playfully frolicking in the yards of Chandamama, while the mother watches affectionately.
Isn't it?🙂 pic.twitter.com/w5FwFZzDMp
Докато мисиите на Аполо от 60-те и 70-те години на миналия век се приземяваха предимно близо до екватора на Луната, спускаемият модул от индийската мисия Чандраян-3 успешно се докосна на около 600 км от южния полюс на Луната, по-близо, отколкото всеки космически кораб е бил до това място. Заравяйки сензорите си в лунната почва по пътя, луноходът разкри любопитен рязък спад на температурата под повърхността.
Докато на повърхността е измерена температура от около 50-70 градуса по Целзий, то само 80 mm под това ниво, тя пада до -10 градуса по Целзий, спадайки с около 100 градуса на 8 см дълбочина – температурна разлика, която „изненада“ учените. Обяснението на това е лунният прашец, който е по повърхността на Луната и е доста добър изолатор на топлина.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 30, 2023
Smile, please📸!
Pragyan Rover clicked an image of Vikram Lander this morning.
The 'image of the mission' was taken by the Navigation Camera onboard the Rover (NavCam).
NavCams for the Chandrayaan-3 Mission are developed by the Laboratory for… pic.twitter.com/Oece2bi6zE
Плитката ос на въртене на Луната, 1,5 градуса в сравнение с 23,5 градуса на Земята, означава, че някои кратери на нейните полюси никога не виждат слънчева светлина. В съчетание с ниските температури на тези места, учените смятат, че това е довело до изобилие от лед, голяма част от който е направен от вода, който е или смесен с почвата, или изложен на повърхността. Това е изключително ценна находка (наред с установеното наличие на сяра, алуминий, калций, желязо, титан, манган, хром и кислород в лунната почва), тъй като ледът може да се използва както като ресурс за астронавтите, така и като трамплин за бъдещи научни открития.
Понякога наричани „кратери на вечната тъмнина“, постоянно засенчените региони са наклонени по такъв начин, че слънчевите лъчи никога не достигат вътрешностите им, което означава, че потенциално са съхранявали лед за милиарди години, отбелязва казва Маргарет Ландис, планетарен учен от Университета на Колорадо, Боулдър, САЩ.
Chandrayaan-3 Mission!🚀 pic.twitter.com/aFuTurevL2
— RVCJ Media (@RVCJ_FB) September 1, 2023
Най-доброто ни доказателство за наличието на воден лед на Луната идва от експеримент на НАСА през октомври 2009 г., когато празна ракета целенасочено беше ударена в кратер на Южния полюс. Това и други скорошни открития на воден лед стимулират подновения интерес към изследването на Луната и по-специално нейния Южен полюс, който изобилства на много повече кратери в сравнение със Северния полюс.
Температурите в тези кратери могат да паднат под -200C, което ги прави предпочитани места за търсене на лед. Роувър на НАСА, който ще се насочи към южния полюс на Луната в края на 2024 г., наречен Viper, ще влезе в някои от тези PSR, включвайки фарове, за да хвърли светлина – буквално – върху техните тайни. Мисията трябва да ни каже дали има „блокови парчета лед“ или „малки кристали, смесени в пясъчна смес“, казва Дан Андрюс от Изследователския център Еймс на НАСА, ръководител на проекта на Viper.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 28, 2023
On August 27, 2023, the Rover came across a 4-meter diameter crater positioned 3 meters ahead of its location.
The Rover was commanded to retrace the path.
It's now safely heading on a new path.#Chandrayaan_3#Ch3 pic.twitter.com/QfOmqDYvSF
Последваща индийска мисия в партньорство с Япония, Chandrayaan-4, също ще се отправи тук, докато Китай сигнализира за намерението си да кацне в този регион, а Русия има друга планирана мисия на Южния полюс.
И именно водният лед е нещото, което предизвиква този интерес. Ако съществува в изобилие и е достъпен, той може да бъде ценен ресурс както за човешки селища на Луната, така и за изследване по-навътре в Слънчевата система. Ако ледът може да бъде отстранен от лунната почва, той може да бъде разделен на водород и кислород, ключов компонент на ракетното гориво или потенциален източник на питейна вода и кислород за човешките селища.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 26, 2023
🔍What's new here?
Pragyan rover roams around Shiv Shakti Point in pursuit of lunar secrets at the South Pole 🌗! pic.twitter.com/1g5gQsgrjM