"Търся си свободна дама, да ме придружи в Албания за Нова година. Поемам всички разходи на дамата, стига да е приятна компания. Очаквам сериозно отношение и оферти на лично съобщение. Действайте смело, мили дами, в очакване съм", това гласи един от постовете в затворена група за пътешествия във Фейсбук. И макар подобни "оферти" вече да не са рядкост в социалките, все пак звучат достатъчно атрактивно, за да хванат окото ни и да проследим какви ли са коментарите под тях. И да - от подмятанията определено блика добро настроение, но нека първо помислим върху това, уж очевидно и лишено от скрит смисъл предложение, което на второ четене, всъщност буди по някой-друг интересен въпрос.
Какво ли се крие зад понятието "свободна дама"? Може би труженичка, която все още не е ангажирана точно на този велик празник, известен още като "Ден година храни"? Може би дама без мъж или без половинка точно в тази вечер (много проучвания сочат, че коледните и новогодишни празници подтикват някои двойки към раздяла)? Може би "освободена" дама? Като цяло думата "свободна" до думата "мъж", "жена", абе човешко същество, винаги ми се е струвала леко неуместна. Нужникът може да е свободен, столът в ресторанта може да е свободен, ама за човек, някак не го приемам. Така де, лично мнение. И все пак - хубаво е да се уточняват тези неща или пък да гледаме с по-просто око и да не задълбаваме толкова в темата коя ли ще да е тази "свободна" дама, която няма никакви ангажименти и е напълно ок да тръгне с непознат от мрежата за Албания. Едно е сигурно - ако се намери, то тя със сигурност е свободна от страх и предразсъдъци. Може би и разум.
)
Разходите са поети, обаче само ако компанията е приятна. Доста подвеждаща работа...понятието "приятна компания" е субективно и трудно би могло да бъде установено дали компанията е приятна по пътя за Албания. Защото ако тази, така свободна, дама не е чак толкова приятна компания - какво правим? Тръгва ли си, сама ли си плаща разноските? Какви са доказателствата за степента на неприятност на компанията ѝ? Казах ви, въпроси много, пък и съгласете се - моментното настроение на човек е доста решаващо за това дали ще бъде приятна компания.
Следващото изискване е сериозно отношение. Да, факт, на празниците трябва да гледаме сериозно, особено когато трябва да бъдем приятна компания. А и е доста сериозно да отлетиш с непознат нанякъде, неясно къде ще се окажеш, какво ще се случва (кой знае - може музиката и менюто да не са толкоз приятни), че и дори разноските не е известно точно кой ще поеме накря. Уточнихме го в параграфа "приятна компания".
Човекът все пак чака "оферти" на лично. Тая дума, сама по себе си, е доста ясна, за по-сигурно да си копираме значението ѝ от речника, чувала съм, че интелигентните хора така правят. За всеки случай:
"Предложение за сключване на сделка", "Предложение".
Този пост си е с бизнеснасоченост отвсякъде. Или може би случайно така се оказва, не знаем. Но пък можем да спрем да дълбаем филологически и просто да се позабавляваме с коментарите:
Обезпокоен потребител се пита: "Тъй ли не се намери една сериозна?", отговарят му "Видяхте ли профила му? Празен...", на което заключват, че "работата отива на психотрилър".
Друг потребител не може да осъзнае привлекателността на дестинацията и се чуди "Албания...?"
Една от дамите, също озадачена като мен, пита: "А какво означава да е "приятна компания"? Иху - аху и с всичко да е съгласна?" и получава отговори от други забавляващи се потребители: "Друго щеше да е да каже "Да е умна, пък външност, к'вот тако'а", сигурно повече фенки щеше да има". И тук ситуацията се прояснява и се стига до заключението, че човекът просто си търси сгодна женичка, която да не "мрънка", "да не е на въпреки, да го гледа с блеснал от благодарност поглед и сама да отгатва желанията му".
И ще завършим с края на енигмата с култовия коментар: "Ванга умря, Бог да я прости! Гадателки не съществуват други след нея! Туй с отгатването го забравете".
&w=3840&q=75)