Гергана Стоянова стана главен герой в реална ситуация от улицата, която едва ли някога ще забрави. Всички останаха разтърсени, след като актрисата я разказа в профила си във фейсбук. За пореден път се убеждаваме, че от Гери блика любов и състрадателност, а ето и каква е историята.
"Между другото, аз съм Иван", така започва поста си Гергана Стоянова и продължава така:
"Станах сутринта в 6.30 за фитнес, в 7.30 се качих в колата, потеглих и чух странно хъркане. Слизам и виждам задната дясна гума спукана. На 360° около мен няма жива душа. Качих се да преместя колата на безопасно място. Стоя вътре и се чудя какво да правя. По едно време едно момче чука на прозореца: "Гумата ти е спукана!" Знам, казвам. Точно се чудя какво да правя. "Срещу 5 лв ще ти я сменя. Само да имаш резервна."
Поне не беше студено. Заговорихме се.
– Господ те прати – казва той.
– Не, Господ прати теб! – казвам аз.
– НЕ. Нямам пари за хляб. Значи ти си ми пратена.
Майка му и баща му се разделили, когато бил на 2. Тя е в Италия. Той бил там с нея. Говори италиански. Но се върнал тук, за да се събере с бившата си жена. "Голяма грешка беше." Пак се разделили. Сега има работа, в строителна борса МАКС, но чак на 15 януари е на смяна.
В колата имах един пастет. Дадох му и 10 лв. Не пожела ракията, която татко даде за момчетата от Ансамбъл БЪЛГАРЕ, каза, че не пие. Не поиска да изчака да му донеса храна. Вчера му откраднали телефона... и си помислил, че това е дъното на всички краища.
Говорихме си за това, че не бива да се отчайва, защото поне е здрав. Има квартира, плаща 600лв. "Аз съм добре. Само самотата ме убива." Каза ми, че вчера докато ходил по улиците ("Обикалям, за да забравя, че съм сам. Така поне срещам хора") видял, че сервизът за гуми на "Овча купел" работи. Той си тръгна, аз потеглих натам. Зад гърба ми извика: "Между другото, аз съм Иван!" Докато стигна обръщалото, 100 пъти съжалих защо не му дадох повече пари.
Започнах бясно да въртя по малките улички около нас, изчезна вдън земя. Тръгнах към "Овча купел", пресякох "Борис III", пред мен – автобус. Виждам Иван да се качва вътре, вратите се затварят. Като във филм, препречих пътя на автобуса, шофьорът отвътре напълно изумен, скочи да види какъв е проблемът. Аз влизам вътре и крещя "Иванеее". Иван още по-изумен, слиза от автобуса, невярващ на очите си.
- Вземи, казвам. Имам още 25 лв. в мен.
- Ама какъв човек си ти? На мен и 10 ми стигат.
Разплака се той. И аз с него! Каза "Аз ще повървя, защото тази Коледа ми е по-щастлива от миналата и не мога да стоя на едно място."
Оправиха ми гумата в "Гуми Европа". (работят всеки ден! Красимире, благодаря ти за билковия чай). Изтеглих пари, за да си я платя. И сега влизам във фитнеса.
Честито Рождество! Честити бъдете, именици!
"Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта. Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива: за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан".
Послепис:
Часът вече е 12:15. С мен се свързаха близки на Иван, които са го разпознали от снимките. Момчето имам нужда от помощ, ще се опитаме да направим необходимото за него. Благодаря на всички, които ми писаха. Смисълът на тези публикации е не да продаваме гуми, а да успеем да помогнем. Благодаря ви! Нека Чудото бъде с вас!"
Тази история ни доказва, че на Коледа стават чудеса, ако имаш сърцето да ги види!