Родена на 25 октомври 1966 година в град София в семейство на музиканти – майка ѝ, баба ѝ, също така братята на майка ѝ са музиканти. Бащата на Нона Йотова е писател, а тя самата пише стихове. Завършва НАТФИЗ през 1991 година. Нона Йотова изпълнява авторска музика, играе в театъра и до преди дни я гледахме в „Денсинг старс”. Бе депутат от БСП. Омъжена за Богомил Бонев и майка на един син. 

-Госпожо Йотова, изненада ли ви покана да участвате в „Денсинг старс”? С кого се посъветвахте, преди да приемете?

-Поканата за участие в "Денсинг старс" не ме изненада. Аз съм почитател на синтетичните изкуства. Едно от сегашните ми театрални представления е с песни и танци. Към танца имам любов още от дете, когато танцувах класически балет. Посъветвах се с мъжа ми, естествено. Той отначало не го прие за добра идея, притесняваше се да не се подиграват хейтърите. После прецени, че все пак на дансинга ще бъда с професионалист, че аз имам двигателна култура, а предаването е позитивно и ми даде зелена светлина.

Снимка: Цецо Мирчев

-Как се сработихте с Даниел Денев? Кой от двамата бе по-притеснен на първата ви среща?

-С Дани нямах никакъв проблем. Може би аз бях по-притеснена, но щом се видяхме, се почувствахме така, все едно се познаваме отдавна и започнахме да работим. Той е изключителен професионалист в стандартните и латино танците. Печелил е два пъти танцовия формат във Виетнам, изявявал се е и в Гърция. Подхожда много сериозно към работата си. Добър човек е, пък и възпитан, и талантлив.

-Тоалетите ви в предаването събираха много комплименти. Вие в кой костюм се чувствахте най-красива и доколко се доверявахте на преценката на стилистите?

-И в трите тоалета се чувствах добре. Има тънкости при тоалетите за танци, много са различни от всекидневните дрехи. В „Денсинг старс” костюмите се доработват направо върху теб. Дани също имаше последна дума, както и аз за неговите облекла. Когато сте двойка в шоуто е много важно да се съобразявате един с друг. В първата гала вечер в последния момент махнах едни гривни, за които си помислих, че може да закачат неговия или моя костюм. Стилистите бяха невероятни и реагираха мигновено. Екипът на "Денсинг старс" никога не би те оставил да не се усещаш добре в тялото си.

-Сред публиката в предаването бе мъжът ви Богомил Бонев. Синът ви гледа ли ви или той е от тези млади хора, които не гледат телевизия? Доколко е важна подкрепата на най-близките в такива важни моменти?

- Богомил дойде на второто живо предаване, след като много хареса първото и наистина ми оказа голяма подкрепа. И това е изключително важно за всеки. Синът ми е от тези млади хора, които не гледат телевизия, но ме подкрепя много с любовта си. Много приятно ми стана, че и Филип Буков, и Мила Роберт питаха за него. Той беше за около две години в школата към Младежкия театър, преди да се насочи към други неща като философията.

-Кога за последно танцувахте с Богомил Бонев? Какво трябва да притежава един мъж, за да ви покани на танц?

-Както можете да се досетите, мъжът ми не е много по танците. Последно танцувахме на песента "Dance Me to the End of Love" на Ленард Коен, когато кумувахме на Виолета Марковска и Иво Ангарски(сватбата бе през лятото на 2012г-б.р.).

-От години сте приятелка с водещия Краси Радков. Възможно ли е истинско приятелство между известни артисти?

-Възможно е приятелството между добрите хора. Без значение дали са звезди. В "Денсинг старс" го предупредих, че ще му взема котарака, защото обожавам плюшени играчки и той каза, че няма проблем. Така че, ако се чудят къде е котаракът Радо, в мен е. Извън шегата, Краси ми се обади след втория епизод, вече късно, когато всички се бяхме прибрали и ми каза, че когато му е притеснено по време на предаването и погледне към мен, се успокоява. Аз също изпитах страхотно облекчение, когато разбрах, че двамата с Алекс Раева ще са водещи.

-Въпреки участието си в риалитито, вие продължихте и изявите си в „Театър 199 Валентин Стойчев”, където можем да ви гледаме в два спектакъла. Кое е по-зареждащо-интимното общуване с публиката в салона или телевизионна изява пред цяла България?

- Тези изяви много се допълват. И на двете ми представления идваха хора, доведени от тв шоуто. А то пък ми даваше друга, силна енергия за театъра. „Денсинг старс” е много позитивно предаване и някак те кара да забравиш притеснението, че много хора те гледат по телевизията.

-В „Денсинг старс” се превърнахте в любимка на публиката, което не се случи при участието в „Като две капки вода”. Каква е разликата между двете предавания и Вие където се чувствахте по-добре като танцьор или като певица? 

-Разликата между двете предавания е огромна. Още от първия епизод в „Денсинг старс” се питахме с танцьорите не е ли възможно никой от участниците да не отпада. Естествено, че това не е възможно, но просто този неистов общ труд много сплотява хората и тях започва да ги е грижа за другите. Тук изявяваш себе си чрез танца, чрез усилието да пребориш себе си, да научиш нещо, което никога не си правил. Стандартните и латино танците нямат нищо общо нито с класиката, нито с модерния балет. Но, опитвайки се да ги усвоиш, ти изразяваш себе си. "Капките" е шоу за имитации. Силно изразените характери като стил на музициране и артистичност са друго ниво. Освен това, не съм го споменавала, имах ужасни лични и здравословни проблеми тогава. Мама умираше, аз имах гъбички на гласните струни, което правеше невъзможно изпяването на някои тонове. И като човек с добър слух, това ме побъркваше. А и известната ненавист на някои хора към мъжа ми по политически причини ми даде някои съмнения към техническата част на нещата. От друга страна, очакванията и страха от мен бяха големи. Неприятен период в живота ми, но никога не съжалявам за нищо.

-Вашият баща Кръстьо Кръстев е участник във Втората световна война, писател и главен редактор. Той ли възпита у вас уважението към думите? Кой е най-ценният урок, който ви е преподал?

-За татко мога да говоря много и много го обичам. Нищо, че е в царството небесно. При голямата ни разлика от 45 години, ние много се обичахме. Две негови изречения не забравям никога: “Неталантливите са безмилостни към талантливите”.“На по-простия му се поклони и го отмини.”