Автор
Веселина Петрова

Притча: В другите виждаш онова, което носиш в себе си

Светът, в който живеем, е един и в същото време толкова различен. За някои хора той е мрачен, студен, пълен с опасности, нещастни случаи, престъпления, бедност и мизерия. Те са убедени че хората са зли, безчувствени и използвачи. Други пък виждат света като приветливо и безопасно място, доверяват се на течението на живота и навсякъде срещат приятелски настроени хора, готови да подадат ръка.

Истината е че в света има от всичко – и радост, и тъга, и любов и омраза, и добро и зло. Но ние виждаме само това, което е вътре в нас самите, това, в което вярваме.Светът, който виждаме, съответства на нашите най-дълбоки вътрешни убеждения, чувства, мисли и нагласи. Привличаме определен тип отношение към нас, попадаме в сходни ситуации, които отразяват наши убеждения, страхове или неосвободени негативни чувства.По този начин ние виждаме света, пречупен през призмата на нашия собствен вътрешен свят. Външният свят е просто отражение на нашата същност, а хората в живота ни са като огледало...

Един човек работел в градината си, когато наблизо минал непознат, който казал:
- Решил съм да се преместя на ново място. Какви са хората в близкия град?

Градинарят избърсал ръце в панталоните си и попитал непознатия:
- Какви бяха хората в града, в който живеехте досега?
- Бяха егоисти, измамници и лъжци - отговорил с огорчение и жлъч странникът.
- Ами, опасявам се, че ще откриете, че и в този град хората са също лъжци и мошеници.
- Благодаря! - отвърнал непознатият, обърнал се и тръгнал в обратната посока.

Малко по-късно друг човек се приближил до градинаря, който се бил навел и вадел ряпа.
- Извинете - обърнал се към него вторият странник - мисля да се преместя да живея на друго място и се питах какви са хората в близкия град?
- А какви бяха те в града, в който живеехте досега?
- О, прекрасни! Всички бяха мили и любящи! - отвърнал непознатият, а в гласа му звъннали слънчеви нотки.
- Е - отвърнал градинарят - мисля, че и в този град ще откриете, че хората са мили и любящи.
- Благодаря! - отвърнал странникът и продължил в посока към близкия град.