Близо до луксозния парк Ал-Азхар в Кайро можете да видите една от най-необичайните области на Египет. Местните я наричат El-Karafa – „гробището“ или по-позната като „Градът на мъртвите“.
Всъщност и двете имена я описват много точно. Между мавзолеи, гробници и крипти, простиращи се на 6 км, живеят повече хора, отколкото в Чебоксари и Калининград. По последни данни населението е 500 хиляди души, но със сигурност са много повече.
Хората там живеят незаконно и са усвоили умението да се крият като хамелеони. Да ви кажа честно, малко ми напомнят на фремените от Дюн.
)
Как обаче се стига до това?
През 1958 г. Гамал Абдел Насър идва на власт в Египет и става първият президент. Той гони британците от Египет, национализира Суецкия канал, подобрява условията на труд и се бори с бедността – икономиката расте с 6-7% годишно до 1966 г. Става толкова популярен в арабския свят, че го наричат наследник на фараоните и баща на арабите.
За жалост обаче, повечето от реформите на Насър укрепват само столицата Кайро. Затова египтяните от провинциите масово се местят там да търсят по-добър живот. През 60-те години населението в столицата се удвоява, но градът няма как да поеме всички желаещи да живеят там. Масовата миграция в момента се вижда под формата на крайна бедност, мръсотия и задръствания.
Средната цена за наемане на студио в Кайро през 2024 г. е 5000 EGP, а средната заплата на местните е между 4000 и 5000 EGP, да не забравяме и факта, че всяко семейство има поне по 4 деца. Съответно животът в столицата става непосилен за обикновените египтяни и започват да търсят алтернативи. Да, точно така, местят се на гробище. Възползват се от възможността да живеят безплатно близо до центъра на столицата и въобще не се притесняват от близостта на мъртвите.
А вие бихте ли живели там?
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)