За да живеем смислен и удовлетворяващ живот, трябва да приемем, че той в крайна сметка ще приключи, казва Шошана Унгерлайдер.

През годините на грижа за тежко болни пациенти в болницата, Унгерлайдер - лекар, специализиран във вътрешната медицина, е наблюдавала нещата, за които съжаляват хората в края на живота си, споделя тя.

"Близостта до края на живота наистина ви позволява - дори ви принуждава - да присъствате в настоящето, защото това е всичко, което имате," казва 44-годишната Унгерлайдер, основател на организацията End Well Foundation. "Това важи за всички нас. През целия си живот настоящият момент е всичко, което имаме."

Ето и петте неща, за които най-често съжаляват хората преди смъртта си:

- Не прекарах достатъчно време с хората, които обичам.
- Работих твърде много и пропуснах живота.
- Позволих на страха да контролира решенията ми и не поех рискове.
- Иска ми се да бях по-смел пред несигурността или възможностите.
- Фокусирах се твърде много върху бъдещето и изгубих връзка с настоящето.

Съветът на Унгерлайдер, за да избегне човек тези съжаления е прост: Напомняйте си, че времето ви е ограничено и непредсказуемо и редовно си задавайте някои важни въпроси. Как искам да прекарвам времето си? Кое е най-важното за мен в живота?

Тя насърчава особено младите хора, които често все още не са се сблъсквали със значителни здравословни предизвикателства - при себе си или близките си - да мислят за това като за "наистина неразделна част от живеенето на дълъг, здравословен живот - с добро качество".

"Като лекар бих препоръчала балансирано хранене, редовни упражнения и избягване на неща като тютюнопушене и високорискови дейности. Размишлението върху смъртността наистина трябва да бъде в този списък," казва тя и добавя: "Размишлението върху собствената ни смъртност през целия живот, независимо дали сте на 20, 50, 80, ни позволява да живеем по-добре всеки ден с повече смисъл и цел в живота си."

Простото осъзнаване, че ще умрете, е полезен начин да намерите смисъл в "малките неща, които ни носят радост", споделя авторката Алуа Артър в епизод на подкаста "Лабораторията на щастието".

"Заземяването в моята смъртност означава, че в даден момент вече няма да имам достъп до всички тези сетива," казва Артър, която е и основател на Going With Grace, организация за планиране и подкрепа в края на живота, базирана в Лос Анджелис. "И така, колко е яко, че мога да усещам студено на ръцете си? Колко е яко, че имам чинии, от които да се храня?"

Щастието е избор

Наблюденията на Унгерлайдер са подобни на тези на Сидхарта Мукерджи, онколог и носител на награда "Пулицър" и Брони Уеър, автор и бивш палиативен работник.

На смъртния си одър хората често съжаляват, че не са изразявали повече любов и прошка към хората, за които се грижат, каза Мукерджи в реч при дипломирането в Университета на Пенсилвания през май. "Чакането просто отлага неизбежното," отбеляза той.

В книгата си от 2011 г. "Само любовта остава" Уеър пише, че най-честото съжаление, което е чувала, е "Искам ми се да имах смелостта да живея живот, верен на себе си, а не живота, който другите очакваха от мен."

"Много хора не осъзнават до края, че щастието е избор. Те остават заклещени в стари модели и навици," пише тя в блог пост. "Животът е избор. Това е ВАШИЯТ живот. Избирайте съзнателно, избирайте мъдро, избирайте честно. Изберете щастието."