Деси от Ловеч, която тежеше 200 кг, успя да достигне завидните 125 кг за по-малко от година. 35-годишната жена се подложи на гастректомия, оперативно отстраняване на 80% от стомаха.

Историята започва преди 5 години, когато майка ѝ претърпява тежка трудова злополука. Във фабриката, в която работи, мотокар минава през крака ѝ. Следват болници, операции, присаждане на кожа, гангрена.

Периодът е много труден за семейството, но те успяват да се справят. Точно в този момент майката получава инсулт. Сърце не дава на младото момиче да остави майка си и тя е неотлъчно до нея. Но увлечена в грижи, нерви и притеснения, Деси ограничава движението, в стрес е и започва да трупа стремглаво килограми.

В края на януари тази година Десислава реши да преобърне живота си и заминава за Турция, където прави първата крачка към новия си живот. Реално обаче операцията я "спасява" само от 20 кг, останалите 60 са свалени благодарение на нейните неуморни усилия и воля.

"Продължавам и не се отказвам. Малко се предавам понякога. Когато видя, че не свалям, се стресирам, но продължавам. Когато се обърна назад и видя какво бях, като се сетя, че не можех да сляза дори по стълбите, а сега мога да излизам свободно навън и да пия кафе с приятелки, се чувствам много щастлива", споделя пред "България Днес" Десислава.

"Спазвам режим. Даже другата седмица се каня да започна да спортувам. Ще тренирам с индивидуален инструктор. Първо ще започна с леки упражнения, да мога да се стегна, защото кожата ми много увисна, толкова свалени килограми няма как. В един момент много ще започне да ми пречи", разказва още жената.

Все още не е успяла да оправи зъбите си, но се надява, че и това ще се случи някой ден. Към момента е ангажирана с други тревоги и това остава на заден план.

"Мама не е добре със сърцето. Тъкмо малко си стъпих на краката и тя легна. Дано да се стабилизират нещата. Неотлъчно съм до нея, няма как да я оставя", споделя с тъга младата жена.

"Работа в момента и да искам, няма как. До мама съм, а и с тези зъби никой не ме иска. Навсякъде, където питах, ме връщаха, защото нямам вид", признава Деси.

Семейството се издържа с парите, спечелени от бащата, но и той няма постоянна работа. От благотворителната организация, ангажирала се със случая на Деси, се надяват и на благодетели. А аз се надявам, че все пак ще се намери работодател, за когото външният вид няма да е от такова значение. И Деси ще успее да започне да работи и ще продължи да променя живота си.