Днес се навършва една година, откакто Кирил Маричков ни напусна завинаги. Легендарният музикант си отиде след инцидент преди концерт. Фаталната злополука се случи в село Селановци, където трябваше да има концерт с “Фондацията”.

Когато Маричков се качва на сцената за проба на звука, се спъва в куфари и пада. Получава тежка черепно-мозъчна травма и въпреки че е пристигнала спешна медицинска помощ, музикантът издъхва в линейката.

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Той е български певец, музикант и композитор. Най-известен е с работата си в рок групата „Щурците“.

Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана.

Първи посланик е на България във Ватикана след 1989 г. Майка му, Ирина Левиева, е художничка. Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са с рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като „Бъндараците“ се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“.

Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига именно с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радио-предаване. Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, „Сигнал“ и „Ахат“, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на XX век“. С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на „Щурците“, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти.

Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. През 2010 г. Маричков е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.

ЗВЕЗДИ

Автор Ева Григорова

След смъртта на Кирил Маричков: Дони обяви решението за съдбата на "Фондацията"

Автор Ева Григорова

Маричков не беше просто музикант, той беше будител, съвременен летописец, който не се страхуваше да говори чрез музиката си за важните неща. Сцената беше неговият храм, китарата – продължение на душата му, а думите му – спътник на милиони сърца.

Но Кирил Маричков няма да бъде забравен. Защото легендите не умират. Те живеят във всяка нота, във всеки припев, във всяка тишина, която ги следва.

Почивай в мир, Щурецо. Твоят глас ще ехти завинаги в душите ни!