Историята често отдава почит на изключителни личности, но тя е белязана и от несправедливости, заличили заслугите на много жени със значим принос в сферата на науката, изкуството и литературата. За жалост техните постижения често са били приписвани на мъже. Нека да си припомним историите на пет дами с брилянтен ум и талант, чиято гениалност е оставила незаличима следа в историята на човечеството, въпреки че славата им е била безмилостно отнета.

Маргарет Кийн - художничката, цялата слава бе присвоена от съпруга ѝ

Маргарет Кийн е американска художничка, известна със своите портрети на деца с огромни, изразителни очи. През 50-те и 60-те години на XX век тези картини стават невероятно популярни, но авторството им е приписано не на Маргарет, а на нейния съпруг Уолтър Кийн - агент по недвижими имоти, който продавал успешно картините на жена си, печелейки на неин гръб милиони долари, разпространявайки информацията, че той е техният автор.

Докато Уолтър твърдял, че той е художникът, Маргарет работела над творбите в сянката на съпруга си. Тя почти никога не напускала студиото си, където създавала картините си. Нямала достатъчно време дори да отгледа дъщеря си. През 70-те години тя събира смелост да разкрие истината, завеждайки дело срещу Уолтър.

Кулминацията настъпила, когато през 1986 г. съдебните заседатели взели решение за провеждането на творческо състезание между двамата, като те трябвало да нарисуват картина в рамките на един час пред очите на всички. Уолтър отказал, докато Маргарет завършила шедьовъра си за по-малко от час, доказвайки своето авторство. Това не само възстановило репутацията ѝ, но и извадило на бял свят една дълго пазена в тайна несправедливост. Вместо да получи подкрепа от мъжа до нея, тя се била превърнала в жертва на дискриминация от страна на собствения си съпруг. Уолтър бил осъден да изплати на Маргарет сума в размер на 4 милиона долара.

Сидони Колет - авторка в сянката на съпругата си

Подобна е и историята на френската писателка Сидони-Габриел Колет, позната като Колет. Тя е едно от най-ярките имена на френската литература, чийто ранни творби, включително известният роман „Клодин“, били публикувани под името на съпругата ѝ - Анри Готие-Вилар, известен като Уили.

Уили използвал таланта на Колет, като ѝ наредил да пише под негово име, докато той пълнел джобовете си с франкове от успешни продажби на книгите ѝ. Едва след развода си Колет успява да заеме своето място в литературата, доказвайки, че зад успеха на Уили стои именно нейната гениалност.

За французите тя все още остава най-великата жена на миналия век. Сидони успешно се представя и на театралната сцена, написвайки либретото за операта-балет „Магията и детето“. Изявава се и на публицистичното поприще, и то не без успех!

По време на Първата световна война Сидони Колет работи като военен кореспондент, помагайки на ранените в болницата. Класик на френската литература, президент на Академията Гонкур, носител на Ордена на Почетния легион – тя влиза в историята на световната литература като оригинален писател със свой неподражаем стил.

Лиза Майтнер - пренебрегнатата откривателка на ядреното делене

Лиза Майтнер влиза в световната наука през задния вход. В буквалния смисъл на думата! Проучванията на известния учен Макс Планк предполагат, че тя изнасяла лекциите си само пред мъже. Следователно Лиза Майтнер нямала право да влиза в сградата на университета през входната врата.

Майтнер е австрийска физичка, която играе ключова роля в откриването на ядреното делене – процес, който води до разработването на атомната бомба. Работейки в Германия заедно с химика Ото Хан, тя предоставя теоретична основа за експериментите, които Хан провеждал. Въпреки това, когато е присъдена Нобелова награда за химия през 1944 г., тя отишла единствено в ръцете на Хан.

Майтнер, която поради нацистките гонения е принудена да напусне Германия, не получава нужното признание приживе. Едва в последните десетилетия учените и историците оценяват нейния принос в ядрената физика. Днес научният свят е признал Лиза за една от най-талантливите жени на миналия век, а един от елементите в периодичната таблица на менделеев е наречен в нейна чест мейтнерий.

Естер Ледерберг - пионер в генетиката, но забравена от историята

Естер Ледерберг е американски микробиолог, която прави ключови открития в областта на бактериалната генетика. Тя разработва техника, известна като реплика на покритие и допринася за разбирането на трансфера на гени между бактерии чрез специализирана трансдукция.

Трябва да се отбележи, че в научните изследвания Естер понякога изпреварвала съпруга си - Джошуа Ледерберг. Въпреки изключителните си постижения, голяма част от славата отива при нейния съпруг Джошуа Ледерберг, който получава Нобелова награда през 1958 г. Трудно е да се каже какво е ръководило учения в момента на връчването на престижната награда (дребна мъжка гордост или желание да не дава от славата си на никого друг), но той не казал нито дума за съпругата си, която работела рамо до рамо с него за голямото откритие. Джошуа сякаш бил забравил за нея.

Естер не е само изключена от наградата, но и често пъти оставяна в сянката от мъжките фигури в академичните среди. Разбира се, грозната ситуация се отразила на отношенията на съпрузите и те скоро се разделили. Но въпреки всички усилия на Джошуа Ледерберг да изтрие заслугите на бившата си съпруга от паметта на учените, името ѝ остава в историята на световната наука. Апропо, след развода Естер доказала с таланта си, че е достойна за най-високото отличие. Тя успешно продължила научните си изследвания по темата за бактериалната генетика.

НОВИНИ

Автор Лилия Стаменова

Топ 10: Най-Великите жени на всички времена!

Джоселин Бел Бърнел - астрофизичката, която открива пулсарите

През 1967 г., докато е студентка в Кеймбридж, Джоселин Бел Бърнел открива първите радиосигнали от пулсари – неутронни звезди, които излъчват периодични радиоимпулси. Това е едно от най-важните астрономически открития на ХХ век, но Нобеловата награда за него през 1974 г. е присъдена на нейните колеги - учените Антъни Хюиц и Мартин Райл.

Ще измине половин век, преди справедливостта да възтържествува. Джоселин Бел Бърнел най-после получава специална награда по фундаментална физика, включиелно и парична награда за работата си в размер на 3 милиона долара. Между другото, горепосочената награда е била присъждана само три пъти в историята на науката. Джоселин дава всички пари за стипендии за жени и етнически малцинства. Тя обяснява благородната си постъпка с факта, че понякога на жените е трудно да демонстрират напълно своите таланти, често сблъсквайки се с финансови затруднения и завистта на уважавани колеги.

От 2002 до 2004 е президент на Кралското астрономическо дружество, а от 2008 до 2010 г. е президент на британския Институт по физика.