65-годишният Емил Видев-най-възрастният участник в „Островът на 100-те гривни”,  започва да се занимава със спортна гимнастика през 1967 г. През 1984 г. основава  група ,,Каскада" и досега продължава обучението на каскадьори. Има внушителен брой филми зад гърба си, както български - "Време разделно", "Хан Аспарух", "Под игото", "Златен век", "Патилата на Спас и Нели", "Клиника на третия етаж", така и чужди продукции. С жена си Малина са семейство от 25 години, като преди това имат 11-годишна връзка. Имат една дъщеря Виктория, която също е каскадьорка.

-На раздяла с „Островът на 100-те гривни” разплакахте водещия Александър Сано и му припомнихте, че той все ви е убивал във филмите. По кои продукции сте работили заедно и какво си спомняте от снимките им?

-В Кръга, при раздялата ми с Острова, всички ме посрещнаха прави, гърлото ми се стегна, за малко и аз да се разплача от вълнение. Това изпращане беше изключително затрогващо и вълнуващо. Не разбирах с какво бях заслужил тази чест. Според мен играта ми с нищо не впечатляваше. Когато изгледах епизода по телевизията и видях колко се разчувства и Сано, си дадох сметка колко истинско и вълнуващо е било всичко в тези няколко минути. Никога няма да го забравя и съм безкрайно благодарен на всички, че създадоха това преживяване за мен! Сано е страхотен актьор и още по-невероятен човек, за което изключително много го уважавам. Той е много състрадателен и се измъчваше като ни гледаше как едва се влачим изнемощели от глад на Филипините. Мисля, че той беше този, който веднъж ми изпрати една вафличка по Петя. Но това не остана скрито от продукцията и повече не се повтори. А иначе, на шега го обвинявах, че все ме е убивал по филмите. Сега, като направя ретроспекция установявам, че с него май сме се засичали само в сериала "Под прикритие" и то не директно, защото сме участвали в различни епизоди.

С водещите на „Островът на 100-те гривни” Диляна Попова и Александър Сано и съотборника си Георги

-Каква беше стратегията ви на Острова?

-Влязох в предаването с една нагласа - да се боря и да надмогвам по-младите. Смятах, че така най-добре ще защитя мисията си. Играта стартира, част от участниците натрупаха гривни и, съответно, започнаха да се боричкат помежду си. Беше ми изключително неприятно  да чакам да дойде моя ред за битка, но това изчакване ми даде чудесната възможност да наблюдавам отстрани как се отразява "забогатяването" на някои от съперниците ми. Натрупаните впечатления бързо ме отрезвиха и ме накараха да си променя стратегията. Осъзнах, че Златната гривна, към която някои алчно се стремяха, носи колкото позитивни, толкова и скрити негативи, и вече нямах никакво желание да я притежавам. Затова по-лежерно се впусках в игрите на богатите, които даваха право за участие в борбата за Златната гривна. Предпочитах да съм по-активен в останалите игри. Победата в тях ме правеше по-богат с малко, но ме предпазваше от битки за елиминация. И в едните, и в другите сблъсъци, се стремях да съм на нивото на по-младите от мен. Ако това може да се приеме за стратегия, то това беше моята. Стараех се да не мачкам самочувствието на противника, че е загубил от някакъв старец, но паралелно да не давам повод да ме приемат за прекалено лесно преодолим играч. Смятам, че това ми даде възможност да не се конфронтирам грубо с никого и да запазя добри отношения с всички. Това е единственото обяснение, което мога да си дам и за толкова трогателното и уважително отношение, което демонстрираха при изпращането ми всички.

-Снимали сте един от най-известните филми като „Време разделно”, „Хан Аспарух”. Разкажете ни някоя случка от тях, която ще помните цял живот.

Каскадьорът е изкусен ездач

-Случки колкото щете. В "Златният век", филма за цар Симеон Велики, заради една глупост, която се канех да направя, щях да изгоря като факел, а заради друга, която направих, щях да се удавя като абсолютен глупак. На Острова им разказвах за първата ми наистина сериозна каскада във филма "Мярка за неотклонение". В един невероятен студ, заради поредица от недоразумения, кола ме блъска не един, а четири пъти в една вечер и още четири на следващата. Нямам представа как оцелях тогава само с една аркада и почти без натъртвания, като се има предвид, че нямах никакви осигуровки по себе си, а ударите бяха много жестоки.

-Оженил сте се сравнително късно, но за правилната жена. Какво е най-важното за просъществуването на един дълъг брак?

-Ожених се на 40 години за наистина правилната жена. Не знам обаче дали тя се омъжи за правилния мъж. От тогава си пати с мен. Това в кръга на шегата, разбира се. Смятам, че основната причина бракът ни да оцелее е във взаимното уважение и в свободата, и правото на лично пространство, което си предоставяме взаимно. Но знам ли, може пък да е просто защото се ожених за правилната жена.

-Дъщеря ви също е спортистка. Не се ли притеснявахте, че тя ще бъде във вашата сянка

- Никога не съм се притеснявал за това, защото не смятам, че хвърлям голяма сянка, но изглежда тя се притеснява. Дъщеря ми първоначално тренираше акробатика. Беше лекичка и винаги е била връхче, в началото в смесена двойка, след това женска тройка. Приключи като връхче в женска двойка, след едно Европейско първенство. Отказа се, защото искаше да продължи отново в смесена двойка, но не намериха партньор за нея. След това започна да тренира тае куон до, което в момента много й помага в каскадите. Беше втори курс, когато от катедра "Гимнастика" в НСА започнаха да я подканят да завършва по-бързо, за да я вземат на работа. Тя обаче тогава се дистанцира и неотдавна ми призна, че го е направила, защото се опасявала, че някой би могъл да каже, че за назначението си е ползвала протекции от моя страна. Същото било и навремето, когато не започна да се занимава с каскади, защото щели да си помислят, че аз я лансирам. Сега обаче в по-напреднала възраст го направи сама, пробивайки си път, без да афишира роднинската ни връзка. Гордея се с нея точно заради този й характер. Никога не съм налагал собственото си мнение в решенията й. Дори когато съм смятал, че не взима най-правилното, пак съм я подкрепял. Предполагам, че тя го оценява и затова се разбираме толкова добре. На Острова осъзнах, че точно това ме освободи от вината, която изпитвах за отпадането на Лора. Тогава тя ми заяви: "Не трябва да ме спасяваш. Аз съм достатъчно голям човек и мога да поемам отговорността за решенията и грешките си. Така ли би постъпил, ако съм ти дъщеря? Ако постоянно ме държиш под крилото си, никога няма да ми позволиш да израсна и да се развия." И беше права. Тръгна си с достойнство и усмивка.

-Мимо-Гарсия заяви в интервю, че е кандидатствал за участие и в друго риалити. Вие бихте ли се пробвали в „Мастършеф” или „Гласът на България”?

-Нямам място в "Мастършеф", пълен профан съм в кухнята и мисля, че на Острова това си пролича. Нито пък в "Гласът на България". И аз, като Сано, съм милостив човек и не мога да причиня на хората да слушат гласа ми.