Станислав Христакев-Стан напусна „Игри на волята“ на крачка от финалите. Въпреки че имаше възможност да продължи играта си, но в Изолатора, той отказа.
В подкаста на предаването заяви, че е отказал да отиде в Изолатора, защото е преживял своя изолатор в Блатото. Гледайки предаването сега обаче, до някъде съжалява, че не е продължил приключението си, защото повечето битки се провеждат на любимата му арена. Друга причина за напускането му било това, че много му липасвало семейството.
Капитан Стан, както го наричаха в предаването, определя престоя в блатото като най-трудния период в живота си, тъй като там оставаш със себе си и влизаш навътре в душата си.
Станислав вече 10 години живее и работи в САЩ. За него стандартите между Америка и България са много различни. Той споделя, че в България човек, който живее в столицата и има хубава работа, може да си позволи много неща, но пък в САЩ има повече възможности. Пътят му до „страната на неограничените възможности“ е бил много труден – няколко години не го одобряват за виза и е трябвало първо да отиде в Гана, за да стигне до Америка.
„Желаех да отида в Щатите, но всяка година ми отказваха. Бях стигнал доста напред в един голям проект, но тъй като нямаше как да отида в САЩ, ми казаха, че мога да отида в Гана. Там три месеца се занимавах с маркетинг, в една джунгла, където развиваха уебсайтове“, разказва Стан.
„Това беше пилотен проект, 7 човека заминахме за Гана, шест бяха в столицата, а аз в едно село. Можете ли да си представите – малките дечица, като ме видяха, се нахвърлиха върху мен и ме попитаха дали наистина съм бял. Много ми се радваха. Хората, при които бях отседнал, ме посъветваха да не пътувам сам, тъй като съм бял – могат да ме ограбят, да ме пребият, дори да ме убият“, допълва историята.
„Най-интересно беше, когато с приятели решихме да отидем на един пуст плаж. В един момент обаче трима огромни ганайци се засилиха срещу мен и крещяха. Бях готов да се разплача, много ме беше страх. Моите приятели нямаше какво да направят, защото бяха по-слаби. Засилиха се срещу мен, но от скалата се чу вик от един възрастен господин. Спряха точно пред мен, а възрастният господин ме погледна и ми каза: „Махай се веднага от тук“. Не знам какво им каза, но ме спаси. Качих се в едно такси и се прибрах“, разказа Стан за най-страшния си момент.