Живеем в измислена държава. Измислена, защото само в един измислен свят могат да се случват неща, които се случват ежедневно тук, при нас. Освен че парламентът, получил гласовете на малкото останали активни избиратели, не успя да си избере председател след N опита, надминавайки по липса на отговорност дори децата в яслата, сега става ясно, че служебният кабинет смело взема от едно перо, за да даде на друго без да помисли за светлото бъдеще на нацията. А дали взетите от едни пари и дадени на други действително ще бъдат използвани за това, за което ще бъдат отпуснати, както се казва - Божа работа.

Всички знаем, че населението ни застарява. Всички знаем, че да гледаш дете тук е като да спечелиш "Игри на волята", "Островът на съкровищата" и "Биг Брадър" едновременно. Няма да коментирам липсата на детска болница, безумието с детските добавки, с цените на детските стоки, липсата на места в ясли и детски градини... Няма да ми остане време да спомена основния проблем, ако тръгна да пиша за всичко, с което един български родител се сблъсква ежедневно.

А сега става ясно, че изпълнителната власт е сметнала за добра идея да намали бюджета за асистирана репродукция с 2 милиона лева. Идеята е заложена в Постановление №407 на Министерски съвет от 22 ноември 2024 г. и е пореден удар за най-уязвимите семейства в България, пишат в своя позиция фондация "Искам бебе". Това решение не само задълбочава финансовата тежест върху двойките, мечтаещи за дете, но и унищожава надеждите на стотици семейства за нов живот, коментират още от фондацията.

Тези 2 милиона лева, които за нашите народни избраници и политически люде са буквално джобните за няколко дни, ще лишат 333 български семейства от шанса да имат дете.

През 2023 г. в България са извършени 1787 донорски процедури – ръст от 42% спрямо 2020 г. – но тези процедури, жизненоважни за стотици семейства, остават изцяло за сметка на пациентите. Цената на една процедура с донорски материал варира между 8000 и 10 000 лева – сума, която е непосилна за огромна част от нуждаещите се семейства, пишат от фондацията.

Не стига че сме застаряваща нация и за българските деца не се прави почти нищо, за да живеят по-добре, ами сега лишаваме едни хора от възможността да сбъднат мечтата си и да станат родители.

Любопитно ми е защо господа управляващите не се лишат от една своя заплата, а бързо намират най-лесния начин да си запълнят дупките в бюджета. Пренасочвайки чужди средства, които вече са били заделени за определена дейност.

Пък и то земеделската ни политика е досущ като семейната. Отдавна никаква я няма. Вземат се едни пари по едни програми, потъват в едни джобове, а ние ядем я египетски картофи, я гръцки, испански и какви ли не още плодове и зеленчуци, и месото в магазина е пътувало доста, за да стигне до нас.

Буквално нещата се случват на автопилот. За какво тогава ни е правителство, за какво ни е парламент. Да се махат, а с милионите, които лапат всеки месец, ние доволно, че и предоволно ще задоволим всички пера в бюджета. И няма да имаме нужда да събираме капачки, да пускаме есемеси и да рисуваме картички. Ама тези, които се почесват в кабинетите и на банките ще заслабнат, пък и работа ще трябва да си търсят, истинска.

Как пък за всички тези години не успяха да направят нещо не само за собствените си банкови сметки, а и за държавата си, не знам. Но скоро няма да има кого да управляват. Нито хора ще останат, нито добитък.

Само соларни панели, бетонно море и обезлесени планини и гори. А имаме най-красивата земя на света. И най-талантливите хора, създали писмени школи, духовни средища и писали кървави писма.

Господа управляващи, знаете ли какво е да искаш, а да не можеш да прегърнеш свое дете? Знаете ли колко много преживяват тези хора, които дават мило и драго, за да видят заветните чертички и да чуят онова първо поемане на въздух от детето им, когато се среща със света? Знаете ли колко болка са изтърпели, колко безсънни нощи, часове, прекарани пред кабинетите, изследвания, инжекции, протоколи, страх, който сковава сърцата им всеки път, когато надеждата угасва?

Все повече хора, все повече и млади хора, се сблъскват с тежката диагноза, че мечтата да станат родители за тях ще бъде труден процес, че може и да не се получи, че ще трябва да живеят с тази мисъл дни, години.

Ние всички живеем в ужасно стресов свят на постоянни сътресения, финансова нестабилност, медицинска неяснота. Храним се с храни, които често ни разболяват и се отразяват на фертилитета. Микропластмаси, химии в плодовете и зеленчуците, ниско заплащане.

Виждала съм жени, които прекарват повече от 10 часа пред кабинетите на най-добрите специалисти по асистирана репродукция. Виждала съм семейства, които са продали апартамент, за да могат да си платят процедурите. Виждала съм болката, сълзите, безпомощността. Но съм виждала и вярата, надеждата, готовността да се борят докрай, за да бъдат "мама" и "татко". Вяра и надежда, които вие сега отнемате на 333 семейства. Готови ли сте да живеете с това?