Времето за равносметки отмина с празничните дни. Сега се събуждаме за новото начало, което сме си обещали в новогодишната нощ и което всеки от нас заслужава по една или друга причина.

Винаги остава нещо недовършено, винаги има какво още да кажем.

Светът е огромен и пълен с толкова изненади. Влюбваме се, когато най-малко очакваме, разделяме се с хора, които сме чувствали изключително близки. Бившите любови и приятелства са част от нашето непрекъснато търсене на смисъла, а сред най-важните въпроси е как, наистина, сме обичали.

Раждаме се, за да обичаме и да бъдем обичани и в това се състои смисъла на самия живот. Да обичаме е причината да вършим добро, да обгрижваме другия, да укрепваме връзката си с него, за да устои на изпитанията, на които времето ни подлага.

Макар да се различаваме в начина си на живот, еднакво полагаме нужните усилия в стремежа си да достигнем щастието, да се радваме на всеки малък успех. Не трябва да забравяме, че ние сме това, което оставяме като следа в сърцата на другите. Обратното също е валидно – онези, които обичаме, никога не ни напускат. Веднъж припознали душата ни за дом, те остават завинаги в него.

В неспирния кръговрат на времето упражняваме любовта като съвестни ученици, за които тя е най-важният повод да ни има. Научаваме се да изпитваме удовлетворение от това, което сме, чрез отношението на другите спрямо нас – тяхната любов е мерило за важността на собствената ни същност.

Обичта има не само количествено, но и качествено измерение. Колко и как обичаме вървят ръка за ръка и ако едното липсва, значи не е достатъчно. Понякога е нужно не само време, но и търпение да научим урока докрай, а за постоянството съдбата винаги се отплаща.

Светът няма да спре да се върти и е важно да помним, че никой от нас не е негова ос. Той ни е даден, за да посрещаме предизвикателствата на живота заедно и да ги преодоляваме с общи усилия.

За да даваш обич, трябва да си готов да приемаш любов, защото именно тя е най-яркото проявление на човешкото в нас. Огорчението и тъгата са естествения път към радостта. Всяко наше разочарование е стъпало към възторга, а той наистина съществува. И сега, с настъпването на Новата година, новото начало е просто въпрос на нагласа, че най-хубавото предстои и че е неизбежно – като пролетния цъфтеж на дърветата, като парещия полъх на летния вятър.

Лесно е да полетим. Пожелайте си го, когато сутринта отворите очи. Ще се изненадате колко бързо животът изпълнява желания, ако искрено вярваме в тях.