Любовта не се подчинява на правила. Всяка е неповторима, колкото и клишета да са изписнани и изказани за нея. Надяваме се, че ще бъда великодушна към нас. Живеем с очакването, че когато срещнем сродната си душа, тя ще отвърне на чувствата ни, защото в противен случай бихме пропуснали възможността да бъдем щастливи.

Ние сме разумни същества, но сме склонни да правим глупости и да допускаме грешки. Егоизмът никога не е печеливша стратегия. Ако любовта не е двупосочна, не престава да е любов, но колко тъга би могла да причини, когато е несподелена!

По правило най-пълноценен е животът, когато го живеем с някого. Сложни са отношенията между двама души, но заедно те могат да постигнат толкова много неща. Не е задължително да бъдат подчинени на някакви писани закони, за да осъществят мечтите си, да се докоснат до възторга, постигнат благодарение на общите им усилия.

Откриваме истинското си „Аз“ чрез другия. Времето ни подлага на всякакви изпитания, но ако няма по кого да се равняваме, изграждаме фалшива предства за собствената си същност. Когато знаем, че не сме сами, не се предаваме лесно, уповаваме се на сили, с каквито дори не подозираме, че разполагаме. Сякаш младостта никога не ни напуска, независимо от часовете, дните и годините, които са изминали.

Светът е огромен, но понякога изглежда плашещо малък. Връхлитат ни безпочвени страхове, че няма да се справим с изпитанията, на които ни подлага. Но ако живеем с нагласата, че самите ние сме свят за някого, ще помним, че никой залез не се повтаря, а следващият изгрев е обещание за нещо ново.

Хоризонтът остава безкраен, защото колкото и да вървим към него, той си остава далечен. Хванати за ръка, пътят към него никога няма стане досаден, никога няма да ни накара да чувстваме умора.

Ако няма какво да кажеш, целувай. Ако думите не стигат, не спирай да прегръщаш. Нощта никога не остава безразлична към проявленията на любовта. Самата любов владее куп магии, за да сбъдва желания и мечти – само повярваме в това.

Когато сме с някого, ние навсякъде сме у дома, защото усещането за истински уют идва от душата, не от скъпите удобства, които с времето губят блясъка си.

Дори когато сме далеч един от друг, разстояния не съществуват. Календарът няма значение, а часовниците са излишни. Споделената любов не тъжи за миналото и не се уповава на бъдещето, защото за нея настоящият момент е по-ценен от всичко – свят, способен да погълне цели галактики, ако от това зависи неговото съществуване тук и сега.