Остаряваме, щом започнем да виждаме себе си през очите на другите и да се съгласяваме с общоприетите клишета.

Остаряването

Формално, чисто биологично, всички ние започваме невидимо да остаряваме от 28-годишна възраст. Тогава растежът на тялото спира и започва разграждането му. Но истината е, че ние започваме да остаряваме от момента, в който най-накрая повярваме в безнадеждността на света около нас. От момента, в който повярваме, че завистливите колеги са прави по някакъв начин. От момента, в който считаме лошото настроение на шефа за реакция на нашата професионална некомпетентност, а не заради стария му хемороид, от който той страда от много години.

Остаряваме от момента, в който започнем да подкрепяме разговорите на родителите си за олигарсите, ограбили народа и да се интересуваме повече от личния живот на съседите, отколкото от собственото си развитие.

Започваме да остаряваме в момента, в който повярваме, че всичко интересно в света се случва отвън пред вратата ни. Когато телевизията е основният източник на емоционалните ни преживявания, а кариерното израстване е единствената цел в живота ни.

Остаряваме, когато казваме, че трябва да спестим малко пари или кротко да изтеглим ипотека, поставяйки се в твърда зависимост от настоящата си работа през следващите 30 години. (Често тази ситуация е принудителна. И все пак...)

Остаряваме, когато започнем да избираме най-малко рисковия от два варианта и започнем да се интересуваме сериозно от пенсионни спестявания (прескачайки етапа на активното инвестиране).

Остаряваме, когато казваме, че ни е късно да научим, каквото и да било ново и да гледаме на задължителното обучение като на тежко задължение.

Остаряваме, когато спрем да имаме приключения и да се забавляваме с приятели. Когато се интересуваме повече от общуването с колеги, отколкото с приятели от детството. Когато ежедневието ни се слее в един сив ден и когато времето се забързва. Когато започнем да планираме забавленията предварително и се съживяваме за малко само по време на ваканцията.

Остаряваме веднага щом започнем да виждаме себе си през очите на другите и да се съгласяваме с възприетите стереотипи. Веднага след като поддържането на създадения образ става по-важно за нас от това да останем себе си. Веднага щом спрем да растем, да се променяме, да се отказваме от скучните дейности и да откриваме нови.

Остаряваме, когато спрем да вярваме в магията на заобикалящия ни свят и собствената си уникалност.

Остаряваме, когато престанем да бъдем деца, които знаят, че тепърва имат всичко пред себе си. Когато спрем да очакваме чудеса от живота и спрем да се опитваме да направим света по-добро място. Когато не искаме да ставаме герои, защото рискът и отговорността са твърде големи. Когато стабилността, спокойствието и материалното богатство се превърнат в наши основни ценности. А идеалният край е тиха смърт в собственото ни легло, заобиколени от скърбящи роднини.

Скучно, тъжно, стандартно…

Източник: live-and-learn