В сърцето на Рила планина, сред гъстите гори и кристално чистите реки се крият тайнствени поляни, известни като Самодивски. Те са обвити в мистика и легенди за самодиви – създания от българския фолклор, описвани като изключително красиви жени с магически способности.

Според преданията самодивите се явяват на земята от пролетта до есента, а през зимата живеят в митичното село Змейково. Те обитават уединени и приказни места – край извори, в дълбините на горите или върху цветните поляни.

Легендите разказват още, че самодивите танцуват своите магически хора под лунната светлина, оставяйки след себе си кръгове от увехнала трева – знак за техните тайнствени събирания.

Една от най-известните истории гласи, че който попадне случайно на самодивско хоро и се осмели да ги наблюдава, рискува да бъде омагьосан. Самодивите могат да го накарат да танцува до изнемога или да изгуби разума си. Защитата от тях, казват старите хора, е в чистото сърце и във верността към своите корени.

Самодивските поляни в Рила са не само място, потопено в приказни истории, но и истинско природно богатство. Цветята, които растат там, някои смятани за редки и лечебни, са свързани с представата за магическите сили на самодивите.

Според местните легенди, ако някой успее да откъсне цвете от тези поляни в самодивска нощ, ще получи дарбата да вижда неземните същества и да разбира техния свят.

А местни хора разказват за странни светлини, които понякога се виждат над поляните, и за звуци на смях и музика, идващи сякаш от нищото. Туристи, посетили тези места, често споделят, че усещат необяснимо спокойствие и магнетична връзка с природата, пише "Ретро".