Макар че са минали вече доста години от новия век, някои наши навици датират от стария милениум. Това важи за цял куп досадни привички, които носим като багаж от отминали времена. Ето кои са те:

Плюшкин, беж да те няма

Излишното трупане на вещи е национална черта на всички, които живеем на Балканите, но важи с особена сила за нас, българите. Старата пералня, превърната в шкаф, отдавна неработещата шевна машина, която „все за нещо ще послужи“, дрехите за черни дни, голяма част, от които просто не ни стават...

Списъкът е безкраен и стои като абсолютен контраст на стила на живот на нации, като японците и шведите, които са прегърнали минимализма в своето ежедневие и са изхвърлили „изобилието“ от него като чифт стари обувки. 

И докато в последните десетилетия на XX в. все още носихме носталгията на старото време, свързана с инвестициите за цял живот, новият милениум ни донесе усещането за виртуална реалност – преживявания извън материалното, които обезсмислят трупането на физически предмети до излишък. Тенденцията е да намалим новите придобивки до минимум, а старите да преродим за нов живот. И да се наслаждаваме на повече преживявания, отколкото на вещи.

Ям, значи съществувам

Да, храната е основното гориво за нашето тяло. И нашето тяло обикновено може да прецени количеството, от което се нуждае, за да е силно и здраво. Защо тогава зареждаме хладилниците си с вредни хранителни продукти в количества, достатъчни за убежище при ядрена заплаха, в което ще прекараме поне няколко месеца? Защо „спонсорираме“ хранителната индустрия, която определено не мисли за нашето здраве и дълголетие. Защо в контейнерите за отпадъци завършва поне половината от планираната за ежедневието ни храна?

И докато в стария век проблемът спираше до контейнера, в новия век все повече мислим за пътя на изхвърлената храна, след като тя напусне чиниите ни. Време е да оставим импулсивното пазаруване в миналото и да зареждаме кошницата ни с продукти, с потенциала за удължен живот. Защо да изхвърляме обелките от картофи, ако от тях може да си направим чипс?

Или пък твърдия хляб, който може да е една от съставките в поне една дузина изкушаващи предложения? Примерите са много и според различните вкусове.

Изводът е ясен - да се затрупваме със стари вещи, да пушим цигари и да изхвърляме храна е като да стоим заклещени в миналия век. От нас зависи да направим правилния избор и да пристъпим в бъдещето, свободни от материален товар, цигарен дим и усещане за разхищение.