Кокичетата са смели цветя. Те първи изправят горда снага пред света, макар февруари да остава непредсказуем. Грейне ли слънце, пробие ли с лъчите си мъгливата пелена над града, разбираме колко неизбежна е пролетта.

Времето не спира да твори.

Ние сме като цветята. Обичаме да ни бъде светло и топло. Очакването, че най-доброто предстои завръща усмивките върху лицата ни и сякаш отново щастието става по-достижимо. Променяме дори походката си, докато кръстосваме улиците на града, чувстваме се по-уверени, не толкова уязвими.

Хоризонтът отново става зрим, а това означава, че и пътят към него е по-видим.

Фонът е от съществено значение. Всяко действие е свързано с детайли, които обуславят решенията ни. Подробностите от пейзажа не трябва да бъдат подценявани, когато изричаме думи или правим нещата, които възприемаме за важни.

Също като цветята ние сме крехки, но упорито продължаваме да творим истории, чрез които доказваме себе си, опознавайки другите. Вятърът няма да ни прекърши, дъждовете няма да отмият нуждата да бъдем обичани.

Животът ни се състои в преодоляване на предизвикателствата, които ни изправя.

Едно лале винаги провокира сетивата, но когато са няколко възторгът е сигурен.

Всеки от нас е красив сам по себе си, но оставяйки следа в сърцето на някого, тази красота придава добавена стойност на самия живот. Различията ни правят уникални, но само когато сме заедно, става ясно колко прекрасно е това – като букет, събрал в едно цветове, каквито не сме и сънували.

Ние сме част от нещо голямо. Толкова голямо, че понякога ни изглежда плашеща невъзможността да го опишем с думи. Любовта има много лица, но е прекрасно да знаем, че сме срещнали онова от тях, което ни кара да се усмихваме.

Времето остава непредвидимо, но до един имаме право да се радваме на светлината и на топлината, които щедро получаваме от него.

От космоса нашият свят изглежда толкова малък и крехък, но това негово синьо и зелено ни оставят без дъх. И това е съвсем естествено – планетата ни е гениално произведение, създадено от майсторските ръце на мирозданието, шедьовър, в който всички до един сме цветя на любовта.