Нанси Карабойчева-Димитрова е водещата на новия форма на bTV „Живот на кантар”. През 2013 година е избрана за Мис България. Въпреки че е носителка на най-престижната титла за красота, не се страхува от селския труд. Детството й минава в пазарджишкото село Юнаците. По-късно следва статистика, маркетинг и мениджмънт в София. Докато учи попада в агенцията на Евгения Калканджиева Омъжена за волейболиста Добромир Димитров и майка на две деца.

-Изненада ли ви предложението да станете водеща на „Живот на кантар” и с кого се посъветвахте, преди да приемете?

-Изненада ме отвсякъде, при това много приятно. През годините съм имала няколко покани за водеща, но по онова време чисто физически нямаше как да се случи. Аз нямам никакъв опит като водещ и поканата определено ме изненада, но и зарадва, защото става дума за голям риалити формат. Първоначално отказах, защото тогава семейството ми живееше в Бургас. Щях да бъде изправена пред много логистични проблеми и затова първоначалният ми отговор беше „не“. И сигурно нямаше да стана водеща, ако не беше мъжът ми. Той е човекът, с който се съветвам за всичко, както и той с мен, и съвместно взимаме решенията. Той беше човекът, който настоя да се пробвам в това ново начинание и предизвикателство, защото вярва, че това е призванието ми и не на последно място и двамата се припознахме в мисията на предаването.

-Вълнувате ли се, като заработи камерата и как се спасявате от притеснението, ако го има?

- По принцип никога не съм имала проблем да бъда пред камера, но когато съм себе си, просто в ролята на Нанси. Тогава нямам опасения, просто съм си аз. В новото ми амплоа на водеща не е така, изключително много се вълнувам. За мен е нещо ново да нося слушалка и някой да ми говори в ухото, а аз веднага и адекватно да пресъздам тези думи пред зрители и участници. Вълнението го има, но ще се опитвам да го овладея.

-Снимките ви държат далеч от синовете, а в отглеждането им сега разчитате на баба и дядо. Колко е важно една майка да има баби и дядовци в случай като вашия?

-Безценно е да имаш адекватни, млади, любящи баби и дядовци, които винаги са на разположение да помогнат. Те са от изключителна важност и защото професията на мъжа ми изисква много пътувания, пък и защото понякога имаме нужда от почивка само ние двамата. Сега пък случаят е голям работен ангажимент, който е значим за професионалното ми бъдеще. Но ако нямах тяхната помощ, нямаше да съм част от приключението „Живот на кантар”. Огромна роля да съм водеща на предаването играят и подкрепата на мъжа ми и възможността на моите родители да се грижат за децата през месеците, в които аз снимам.

-Напуснахте „Фермата” предсрочно заради контузия. Имахте ли шанс да стигнете финала?

-Бях много разочарована, дори бях в нещо като депресия два месеца. Мечтаех за „Фермата” от пет години, даже преди да стана майка. Дядо ми е дърводелец, от дете съм била с чук и трион в ръката, от малка сека дърва. Бях и подготвена-осем месеца по-рано започнах тренировки със специалист, правех си трасета, изчетох Алманасите, но нямах шанс дори да се изправя на голямата арена. А вярвам, че можех да стигна до финала.

-Поддържате ли връзка с останалите участници?

-Да, макар да се виждаме по-рядко, отколкото ни се иска. Най-близка съм с Цвети, Коко, Иван, Лили и Боби. Организирахме си събиране на вила край Самоков и беше много хубаво. Макар да бях за кратко, създадох стойностни приятелства там.

-Вие сте една от най-естествените Мис България. Как си обяснявате масовото залитане по силикона, изкуствените мигли и екстеншъните?

-Не съм човек, който осъжда и критикува, има достатъчно такива хора. Дали да сложиш силикон е въпрос на личен избор. Ако жената се чувства добре в кожата си-аз съм „за”. На мен не ми допада, че с тези корекции младите момичета започват да приличат една на друга и се обезличават. Затова и апелирам да помислят добре преди интервенция и да запазят идентичността си, без да прекаляват. Аз нямам корекции, ежегодно си правя инжекционни процедури тип мезотерапия. Имам и хиалурон в устните, но слагам периодично по-малко, така че да стоят напълно естествено.

-Около конкурса винаги има спекулации за нагласени победителки. Вие от първо лице можете да кажете има ли истина в подобни слухове?

-И аз съм чувала такива слухове, дори от хора, които са навътре в подобни конкурси, но преди години. Аз спечелих короната едва на 20 години като момиче от село, така че в тази година конкурсът не е бил нагласен. До последно не вярвах, че ще спечеля. Дори не съм искала победата. При мен нямаше как да бъде нагласено-родителите ми не са заможни, цял живот работят безспирно. Аз от 17-годишна съм с настоящия си съпруг, заедно сме вече почти 15 години. Целият ми живот е минал с този човек, не съм имала никога авантюри и раздели. При мен имаше притеснение дали заслужавам короната и точно аз ли трябваше да я спечеля. Вярвам, че имаше не малка доза шанс, но и с годините се научих да оценявам това си постижение като заслужено.