Което вече е било, няма за какво да ни тревожи днес. Миналото е част от живота ни, чрез него се учим как да се предпазваме от допускане на нови грешки. Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, това е простата логика на живота. Освободим ли се от товара, продължаваме уверено напред.
В природата нищо не се губи. С март идват нови очаквания, но именно емоциите, които сме оставили зад гърба си, ни карат да вярваме, че вече случилото се може да бъде наистина повторимо.
Първата целувка не се забравя, а щом веднъж сме изрекли „обичам те“ на глас, вероятността да го изричаме още много, много пъти е твърде голяма.
)
Не съжалявайте за нищо. Тъгата е полезна единствено в творчески план, във всички останали случаи не трябва да се превръща в наше естествено състояние. Нека радостта от живота съществува, каквото и усилие да ни коства.
Няма да свършат лъжите, които ще приемаме за истина. Колкото по-бързо го асимилираме, толкова по-трудни ще стават разочарованията. Сълзите може и да пречистват, но миглите помнят полепващите остатъци от деня, среднощното безсъние и бавното преглъщане на думи, които сме спестили или пък които сме изрекли в най-неподходящ момент.
Времето е твърде недостатъчно, за да останем слаби.
Срещнем ли някого от своето минало, разпознаваме го по погледа. Очите никога не лъжат, затова когато видим умората по лицето, най-хубавите ни моменти, преживени заедно, се завръщат като любими кадри от забравен филм. За малко се умиляваме, за малко затаяваме дъх. После се връщаме към осъзнаването, че идващата пролет няма да остави света безучастен към нас.
Любовта има различни проявления и никога не свършва.
Понякога сякаш политаме със спомена за нещо. Съзнанието ни се рее като пеперуда, докато гравитацията рязко не ни приземи отново. Гравитацията не може да бъде победена, но няма сила на света, която да ни попречи да мечтаем.
Имали сме минало, следователно живели сме го този живот!
Търсенето не спира да очарова. Любопитството ни кара да продължаваме напред и ако красотата е мимолетна, сам по себе си споменът за нея остава красив. Това я кара да изглежда непреходна.
За романтиката никога не може да бъде късно. Това добре знаят дори прозорците – всеки със своята лична история, разказваща за хора, които живеят с някого или пък не, но, независимо от всичко, до един съществуващи с идеята да обичат и да бъдат обичани. Още много, много пъти!