Автор
Антония Михайлова

Разтърсващата изповед на Мария от "Живот на кантар": Историята на едно изоставено дете, която разплака всички

Това не е просто поредната трагична история. Това е изповед, която стиска за гърлото и разбива сърцето. Мария от "Живот на кантар" разплака всички с разказа си – участници, зрители, дори хора, които са се сблъсквали с болка, но не и с такава бездна на самота и отхвърляне.

Пекарката от Пловдив, която мнозина доскоро възприемаха като рязка и критична, разкри ужасяващата истина за детството си. Тя е отгледана не в дом, а в институция, където вместо любов е получила само номер – №5.

"Откакто се помня, съм в дом за изоставени деца. Наричаха го №5. Баща ми беше в затвора, а майка ми не можеше да се справи. Не съм обвинявала никого – просто така се случи", споделя тя със свито сърце, сдържайки сълзите си.

Когато най-накрая съдбата ѝ подала ръка и тя напуснала дома, я очаквал още един удар. Баба ѝ в Пловдив приела брат ѝ, но нея – не.

"Бабо, мен ще ме вземеш ли?" – попитала Мария с надежда. "Ти си чужда вечеря. На момчето се дава, на момичето – не", отвърнала старата жена. Но все пак я съжалила и ѝ дала малка стаичка близо до мястото, където държала дървата.

Но Мария отказала да бъде жертва. Вместо да се срути под тежестта на отхвърлянето, тя изградила собствения си подслон. Сред бръмбари, студ и мрак, с малко цимент и едно дървено легло, тя си направила свое място в света.

"Казах си - хич не ми пука, ще се оправя. Взех една торба цимент, циментирах си, имах и едно легло“, разказва тя, избухвайки в сълзи.

Драматичната ѝ история разтърси участниците в риалитито и ги накара да погледнат на нея по нов начин.

Не издържа: Ето кой си тръгна сам от "Живот на кантар"
НОВИНИ
Автор Woman.bg

Не издържа: Ето кой си тръгна сам от "Живот на кантар"

Автор Woman.bg

"Когато вникнеш по-дълбоко в душата на човек, си даваш сметка защо се държи по определен начин. Мария е по-остра на моменти, по-заядлива, но се е наложило да води много битки сама и напълно я оправдавам", признава банковата служителка Вили.

Мария обаче няма омраза. Тя не обвинява майка си, не мрази баща си, не таи злоба към баба си. Просто приема всичко като изпитание, което я е направило по-силна.

И ако някой някога се осмели да каже, че Мария е рязка, нека си припомни тази история – на едно момиче, което светът изостави, но което отказа да бъде сломено.