Това не е просто поредната трагична история. Това е изповед, която стиска за гърлото и разбива сърцето. Мария от "Живот на кантар" разплака всички с разказа си – участници, зрители, дори хора, които са се сблъсквали с болка, но не и с такава бездна на самота и отхвърляне.
Пекарката от Пловдив, която мнозина доскоро възприемаха като рязка и критична, разкри ужасяващата истина за детството си. Тя е отгледана не в дом, а в институция, където вместо любов е получила само номер – №5.
)
"Откакто се помня, съм в дом за изоставени деца. Наричаха го №5. Баща ми беше в затвора, а майка ми не можеше да се справи. Не съм обвинявала никого – просто така се случи", споделя тя със свито сърце, сдържайки сълзите си.
Когато най-накрая съдбата ѝ подала ръка и тя напуснала дома, я очаквал още един удар. Баба ѝ в Пловдив приела брат ѝ, но нея – не.
"Бабо, мен ще ме вземеш ли?" – попитала Мария с надежда. "Ти си чужда вечеря. На момчето се дава, на момичето – не", отвърнала старата жена. Но все пак я съжалила и ѝ дала малка стаичка близо до мястото, където държала дървата.
)
Но Мария отказала да бъде жертва. Вместо да се срути под тежестта на отхвърлянето, тя изградила собствения си подслон. Сред бръмбари, студ и мрак, с малко цимент и едно дървено легло, тя си направила свое място в света.
"Казах си - хич не ми пука, ще се оправя. Взех една торба цимент, циментирах си, имах и едно легло“, разказва тя, избухвайки в сълзи.
Драматичната ѝ история разтърси участниците в риалитито и ги накара да погледнат на нея по нов начин.
"Когато вникнеш по-дълбоко в душата на човек, си даваш сметка защо се държи по определен начин. Мария е по-остра на моменти, по-заядлива, но се е наложило да води много битки сама и напълно я оправдавам", признава банковата служителка Вили.
Мария обаче няма омраза. Тя не обвинява майка си, не мрази баща си, не таи злоба към баба си. Просто приема всичко като изпитание, което я е направило по-силна.
И ако някой някога се осмели да каже, че Мария е рязка, нека си припомни тази история – на едно момиче, което светът изостави, но което отказа да бъде сломено.