Ваня Щерева бе гост на Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“. Тя говори за домашното насилие, сред което израства и което я кара да порасне, за неизживяното детство и за доверието.

„Аз съм израснала сред домашно насилие. Наложило ми се е да бъда много сериозен човек, да държа ръката с ножа на баща ми, да защитавам майка си през цялото време. Хиляди безсънни нощи, в които трепериш да не ѝ се случи нещо. След много години, когато излязох от този ад, поисках да си взема детството, което не ми принадлежеше тогава. Това е едно от нещата, за които не съм говорила в детайли. До ден днешен се опитвам да се помиря с него в себе си. Преодоляла съм го, но това е травма завинаги. За мен най-големият ужас е разпадането на мира“, казва Щерева.

„Обичам да вляза в обувките на всяка една страна, за да мога да я разбера, преди да отсъдя за себе си. Минавам през всякакви драми и травми и продължавам напред“, уточнява тя.

Един от най-големите ѝ уроци в живота е свързан с доверието. „Ако някога съм се чувствала предадена, то е защото съм гласувала доверие. Но няма да спра да правя тази „грешка“ – да вярвам в хората. Доверието е най-красивото нещо, което можеш да дадеш. Ако ме разочароват, ще си понеса болката и ще продължа напред. Най-голямото предателство в живота ми обаче е извършено от мен към самата мен – когато не съм избирала да правя това, което душата ми иска, когато съм търпяла неуважение. Толкова съм добра и търпелива, че чак когато се намеря на „черджето на гарата“, си казвам: „Момиче, стани веднага!“

Щерева е категорична, че ако има нещо, с което е надарена от Бог, това е самоиронията. „Имам изострено чувство за несправедливост – тя много ме тормози. Присъщата ми честност понякога ми прави големи бели“, пише Телеграф.

ЗВЕЗДИ

Автор Ива Петрова

Болката не спира: Алекс Сърчаджиева разплака всички

Автор Ива Петрова