Живеем в мъжки свят. Но в този мъжки свят, съвсем по ирония, взеха да преобладават жени. Жени с мъжки постъпки, мъжка сила, смелост и мъжки характер. И дори токчетата и роклите не могат да оправят това.

Макар и да живеем в бум на гурута и семинари с цел да събудим "женската си енергия" и да се самонавиваме колко сме нежни, да си го кажем - действителността си е доста различна.

Сигурно имате поне една приятелка, която не е спряла да работи здраво, докато е бременна. Сигурно имате поне една приятелка, която по неволя, знае как да си смени гума на колата или да си пребоядиса някоя стена. Или пък да си носи сама торбите от пазара след тежък работен ден. На токчета, разбира се, нали сме женствени. А и защото сме жени, трябва да побързаме, за да сготвим. След като сме работили наравно с мъжете. Да го изясним още сега - моженето на тези неща е прекрасно, но принудата и дори неразчитането на мъжете си е направо кофти. Също така равноправието е нещо прекрасно, но не и когато се изисква да чистиш и готвиш "като жена", докато бачкаш "като мъж".

ЗВЕЗДИ

Автор Ива Петрова

Ергенът си остана сам: Марто се прибра без невеста от Шри Ланка

Автор Ива Петрова

Сигурно имате поне една приятелка, която е преследвала поредния "принц" в живота си, докато той се дърпа изплашено в нечия прегръдка. Защото не е много сигурен какво точно иска от живота и като цяло не е сигурен в нищо. Още повече в тази, която мисли за него. Да, тук трябва да добавя - живеем в мъжки свят, с мъжки жени и сигурна несигурност. Звучи объркано, но всъщност е лесно и тъжно.

Та така с летенето на едни хиляди километри, за да се стигне там до една Шри Ланка. Където едно момиче е готово да мине през съскането на около 10 прекомерно изнервени дами, за да си гушне бившия. А той от своя страна да прецени иска ли я още, не я ли иска. По погледа му, чини ми се, че и той не знаеше. Не само че не знаеше дали я иска, той не знаеше и да не я иска. И това обърка работата. Тя сега ще трябва да си чака или резила, или победата. Той не е виновен, тя си е виновна. Но това е магията на прекратяването на отношения по мъжки - запазваме ласките, сериозното го махаме.

И ако в този момент, ти дето четеш това, стоиш с телефона си в ръка и свито сърце, с желание да напишеш нещо на онзи "твоя", когото не си чувала от дни или седмици, който всъщност толкова не е твой, че интуицията ти подсказва “по дяволите, не го прави”, просто не го прави. Особено ако си чула от него, че той не е за теб. Просто не го прави. Защото мъжете са утроени много по-лесно, отколкото ни се иска. И общо взето, ако ти каже “аз съм боклук” - повярвай му. Ако ти каже “не те заслужавам” - повярвай му. Ако ти каже “не съм сигурен в себе си/нас” - ами…повярвай му. Защото промяната не се случва, макар и ние жените все да искаме да я осъществим, то някак си отвътре ни идва.

И да отидеш на Марс в негова чест, нищо няма да се промени. Защото за истинската любов няма място за борба. Не е като да не са се водели войни за разни хубави Елени - но това не е истинската любов. Не и от жена към мъж, не и когато той би те поставил в конкурентна среда, чудейки се за какво точно те иска. Не че това не е основната идея на "Ергенът", но нека различаваме "хляба и зрелищата" от действителността, защото понякога двете преливат едно в друго, някак си, нали в такова време екзистираме в момента. Когато се мъчим да прелеем Инстаграма в реалността и "Ергенът" в живота. Макар и да се забелязва старанието реалният живот да бъде представен като сценарий в шоуто. Объркана работа, но поне като всяко нещо, можем да си вземем по нещо. Поука май се казваше.

Няма нужда да обръщаме природата. И докато има жени, които се “борят” за любов, този свят няма да отива към друга, по-светла посока. Нека оставим борбата за мъжете. Ние, момичета, правим този свят. И нека той да не е толкова женствено мъжки.