С всеки изминал ден живеем във все по-бетонна среда. Новите квартали растат и на високо, и на широко без никакъв план и концепция, превземайки и малкото останала свободна земя. А ние губим връзката си с природата, превръщайки се в роби на строителните мераци на инвеститорите и алчността на архитектите, които подписват разрешителните.

И сега чета, че Столична община започва в началото на месец април засаждането над 1600 широколистни и иглолистни дървета и декоративни храсти по булеварди, улици и в паркове и градини във всички райони на територията на общината.

Дейностите били част от годишния план за обновяване на зеленината в града, който предвижда още оформяне на корони и торене на растителността в града.

От общината смело се хвалят, че ще бъдат засадени над 830 нови дървета - покрай улици и тротоари. А на територията на паркове, градини и зелени площи към транспортни коридори се предвижда засаждане на над 300 нови дървесни фиданки и повече от 400 декоративни храсти.

Брей, колко много, ще си помислите вие. Да, ама не. Не е много. Само се огледайте. Какво виждате? Бетон, стени, тераси, надвиснали над пътеки, блокове вклинили се в други блокове. Напоследък пътувам доста им по-младите квартали на любимата ни столица и смея да твърдя, че положението е направо плачевно. Не само липсва инфраструктура, не само стълбовете пронизват тротоарите, а дърветата масово се режат, заради нови строежи, ами липсва и всякаква мисъл за бъдещето.

Преди години, когато бях в Холандия, ахнах изумена. Видях огромно пространство, на територията на което имаше улици, тротоари и зелени площи. Нямаше сгради. Приятелката, на която бях на гости, ми обясни, че тепърва ще се строи. Затова и така било "подготвено". Т.е. преди да се появят сградите там вече има тротоари, улици и зеленина.

При нас, както обикновено, нещата се случват обратно. Първо се строят едни сгради. После между тях се вмъкват други, за да не остане случайно празно място, а накрая не се озеленява, защото просто няма къде да се дянат площадките, пейките и зеленото. И така си живеем вече 30 славни години. Лошото е, че не само "младите" квартали са в тази ситуация.

Строителите смело посягат и на райони, които са уредени и достатъчно зелени. Все по-често виждам грозни строежи в "Изток" и "Яворов". Нагъчкани между красивите стари сгради, мушнати "нахално", извисяват стъклени и бетонни снаги. И струват много пари, нали ви е ясно. То не се прави с идеята да има къде да живеят хората. Прави се за пари. Както и всичко останало в този свят.

Та тези мижави фиданки, които общината е планирала да засади, са капка в морето на бетонното ни ежедневие. Пък и дано се хванат, че обикновено изсъхват на третия месец от засаждането.

Що се отнася до кастренето и оформянето, то май трябва да се прави целогодишно, съобразно разбира се сезонните нужди. Но преди седмица един колега изкара голям късмет, защото паркирайки в района на парка, едно дърво за малко да центрира автомобила му. В колата е било малкото му дете. Дали някой щеше да е виновен след това? Приятелка звъня в продължение на три месеца в общината, за да подрежат едно сухо дърво. Дойдоха след като то се пречупи при една от големите бури. Толкоз за поддръжката и грижата.

Хубаво е да се мисли за тези неща навреме, а не когато вече няма къде и няма смисъл. Иначе те блоковете си никнат. На тях вода не им трябва. Нито слънце. Само инвеститори. А за залесяването инвеститори не се намират явно... Еее, логично, там няма 200 процента възвръщаемост на инвестицията.

Пък и на кого му пука какво ще се случи след 100 години? Тя планетата сама ще се оправи някак. Ама че хората страдат и умират, заради замърсяване на въздуха, че разходките сред природата са полезни за здравето, че децата ни остават след нас - подробности. Зелените площи отдавна не са на мода. Доказваме го ежедневно с броя кранове, които никнат вместо фиданките.