Автор
Ива Петрова

100 години от кървавия атентат в катедралата „Света Неделя"

Днес, 16 април 2025 г., България отбелязва един век от най-смъртоносния терористичен акт в своята история. Преди точно 100 години централна София се превръща в сцена на невиждана трагедия, когато експлозия разтърсва катедралата „Света Неделя", отнемайки живота на 213 души и ранявайки над 500.

Зловещ план с прецизна подготовка

В онзи пролетен ден през 1925 г. политическият и военен елит на страната се събира в храма за опелото на генерал Константин Георгиев. Малцина подозират, че самото убийство на генерала два дни по-рано е било част от по-мащабен план, целящ да събере управляващите на едно място.

Членове на военното крило на БКП предварително поставят мощен експлозив в покрива на църквата. Тяхната цел е ясна – да елиминират цар Борис III и да предизвикат политически хаос, който да отвори път към комунистическа власт.

Моментът на трагедията

В 15:20 часа, докато службата е в разгара си, страховит взрив разцепва тишината. Централният купол на катедралата рухва върху присъстващите, превръщайки свещеното място в сцена на невъобразим ужас. Сред жертвите са министри, генерали, депутати, но и обикновени граждани, жени и деца.

По ирония на съдбата, главната мишена – цар Борис III – се спасява поради закъснение за церемонията, промяна в историческата траектория на България, която заговорниците не успяват да предвидят.

Обществена травма и репресивен отговор

Потресена от размера на трагедията, държавата отвръща с безпрецедентна вълна от репресии. Обявено е военно положение, последвано от масови арести и екзекуции на комунистически активисти. Страната изпада в дълбока дупка, белязана от страх, скръб и желание за възмездие.

Век по-късно

Днес, 100 години след тези събития, атентатът в „Света Неделя" остава мрачно предупреждение за опасностите на политическия екстремизъм и идеологическото насилие. Възстановената катедрала продължава да стои като символ на устойчивост пред лицето на разрушението. В този паметен ден, България си припомня не само историческите факти, но и вечната поука – че пътят към политическа промяна, минаващ през насилие и човешки жертви, води единствено към нови трагедии и по-дълбоки разделения.