Мария Бакалова разкри болезнен спомен от юношеството си, който все още носи белега на загубата – катастрофа, отнела живота на неин близък. В интервю с журналиста Светослав Иванов по bTV актрисата заговори не просто като артист, а като човек, белязан от трагедия, сходна с тази в новия ѝ филм "Това, което остава".
"Бях на 17 години, когато загубих мой близък, член на семейството ни, в произшествие на пътя. Димитриос, с когото сме учили заедно в НАТФИЗ и сме приятели оттогава. Той също е загубил свой близък при индицент на пътя, когато е бил 10-годишен", сподели тя. Лентата, режисирана от Димитриос Георгиев по сценарий на Марий Росен, черпи вдъхновение именно от реални трагедии, каквато и самият Георгиев преживява като дете. Двамата са приятели от годините си в НАТФИЗ, а съдбите им се преплитат не само професионално, но и човешки.
)
Филмът разказва историята на младо момиче, Маги, загубило най-добрата си приятелка при катастрофа – роля, която Бакалова изпълнява с изключителна емоционална дълбочина. "Страшно е, че преживяваме болката и тя тежи. Превръща се в тежест, която обаче сякаш не се осмеляваме да я погледнем като причина и избягване на такива събития - трагични, кошмарни, жестоки, крайни..."
Актрисата не спести критика към системата: "Мисля, че хората трябва да започнат да си вършат работата коректно. Да поемат отговорност. Това се отнася за политиците, за администрацията, за местната власт, за хората, които се занимават с обществото... Нашият живот зависи от тях."
Тя добави, че макар трагедията ѝ да се е случила преди повече от десетилетие, а тази на Георгиев още по-рано, случаите не намаляват. "Когато вече филмът бе представен пред публика, се случи тази трагедия със Сияна. Статистически нещата не вървят към по-добро. Губим все повече хора. Маги, моята героиня във филма, е момиче, което губи при катастрофа най-добрата си прителка."
В края на разговора, с мек глас, тя обобщи същността на филма така: "Това е филм за тези, които оставаме с болката. Но посветен на онези, които вече сме загубили."
)