„Отчаяно се нуждая от това някой да ме обича истински. Не просто да казва: 'Много харесвам вашето предаване' или 'Вие сте страхотен'. Някой да ме обича, когато изгасне лампата, когато съм болен, когато съм крив.“ Тези емоционални думи споделя журналистът Драго Драганов пред Мон Дьо.

Водещият Драго Драганов разкрива най-дълбоките пластове на своята душа в подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо. От признания за болезнени периоди в семейството, през физическа трансформация и разочарованя в любовта, до копнежа за безусловна обич, Драганов говори открито и смело.

Още от дете усещал, че не се вписва в очакванията на родителите си – учени хора, отдадени на науката, далеч от светлините на сцената „Изведнъж в техния дом се появява една пъстра пеперуда, която пее, танцува, преоблича се, мечтае за сцена...“

Разминаването между него и семейството стига до болезнени крайности – периоди, в които дори не се поздравявали на улицата.

„Тежат ми думите, които съм казвал на родителите си, на сестра ми... Винаги съм усещал, че не съм синът, който са мечтали да имат“, отбелязва с тъга той.

Възрастта и сцената също му поднасят своите изпитания. След операцията за намаляване на теглото губи 30 кг, но усложненията и трудното възстановяване оставят следа върху здравето и върху психиката му. „Да се ​​видиш в огледалото и да изглеждаш по този начин е нещо, което малцина биха приели хладнокръвно.“

Когато здравето се разклаща, кариерата също се люлее. А в най-уязвимия момент идва краят на връзката, белязала го дълбоко: „Няма нужда да си правя татуировка с буквичка, защото сърцето ми е татуирано за вечни времена.“

Любовният му път е белязан от крайности и разочарования – чести връзки с голяма възрастова разлика, моменти на емоционално изтощение и използване. „Бях използван по най-брутален начин... Дори приятелите ми се отдръпнаха – бях изцяло отдаден на любовта и нищо друго.“

ЗВЕЗДИ

Автор Ива Петрова

Прощавам като християнин: Джизъса за предателствата и неуспехите в любовта

Автор Ива Петрова

С особена болка Драганов си спомня за една от първите си любови – тази, която е можело да го направи баща. „То е едновременно спомен и вина… Аз бях ученик в 11 клас. Тази рано прекратена любов е моята най-голяма вина.“

Днес, след целия опит и преосмисляне, водещият се стреми към най-простото и най-трудното: истинска, човешка, тиха обич.

„Не искам награди за журналистическа дейност. Признание, потупвания по рамото, ново 3-часово предаване в неделя сутрин. Искам работа и възглавница, която да ухае на някой, който ей толкова мъничко да обича.“