Седмици след кончината на папа Франциск Католическата църква преживя един от най-съкровените си и решаващи моменти – избора на нов понтифекс. Светът скърбеше, но кардиналите нямаха време за дълъг траур. Задачата им бе ясна – да намерят духовен водач за една църква, изправена пред сериозни предизвикателства.
Във времена, в които християнските добродетели избледняват, вярата се сблъсква с изпитанията на новото време, а църковното единство е подложено на натиск отвътре и отвън, изборът на нов папа се оказа неотложен. И се случи неочаквано бързо.
)
Само два дни след началото на конклава кардиналите обявиха избора си. Новият папа прие името Лъв XIV – символичен жест към традицията и обновлението едновременно. Решението дойде не чрез надпревара, а чрез консенсус. Кардиналите избраха човек, който не търсеше власт, а наистина бе готов да служи.
Кардинал Тимъти Долан сподели впечатленията си пред медиите. По думите му, когато Робърт Франсис – рожденото име на новия папа, което той носеше преди ръкополагането, започнал да събира подкрепа, той не показал ни най-малка промяна в изражението си. "Нито в погледа му, нито в поведението му се виждаше следа от амбиция или жажда за власт. Напротив, той излъчваше смирение и тиха решимост да поеме тежестта на кръста, а не блясъка на короната", казва Долан.
Новият понтифик е бивш ръководител на религиозния орден на йезуитите, свещеник с дългогодишен опит в Латинска Америка, владеещ няколко езика и ценен заради способността си да слуша. Кардиналите открили в него не само духовник, но и дипломат и лидер – точно онзи, от когото църквата има нужда в този преломен момент.
Скромен, сдържан, но вътрешно силен – така започва понтификатът на папа Лъв XIV. Един човек, който плени кардиналите не с гръмки слова, а с тишината на благородното присъствие и дълбоката мъдрост, която излъчваше.
)