48-годишната Марияна от София е грижовна майка и отговорна жена. Работи като помощник-управител в голяма хранителна верига. От младостта си е с наднормено тегло. Две раждания и много стрес водят до натрупване на още излишни килограми. Най-трудният момент в живота ѝ е загубата на първия ѝ съпруг.

-Лесно ли се решихте да участвате в „Живот на кантар”? Как приеха близките ви това ваше решение?

-В момента, в който видях рекламата за кастинга, не се поколебах нито за миг. Усетих, че това предаване е моят шанс за промяната, от която наистина имах нужда. От близките си получих безрезервна подкрепа, защото те виждаха по-добре от мен, че ако продължа в същия дух, малко по малко ще ме загубят. Дъщеря ми беше неотлъчно до мен.

-Разочарована ли сте, че не стигнахте до финал. Какво ви попречи?

-Разбира се, че не съм разочарована. За себе си се чувствам победител - здравословното ми състояние говори само по себе си. Не влязох в „Живот на кантар“ с амбицията да стигна до финал. За мен най-важното беше да извлека максимума от всичко, което това преживяване можеше да ми даде, за да бъда подготвена за реалността отвън. Когато напуснах предаването, се чувствах именно така – готова. Здрава съм, щастлива съм, гордея се със себе си и се радвам истински на живота.

-Кой беше най-трудният момент в предаването за вас?

-Най-трудно ми беше през седмицата, в която имах сериозни проблеми с кръста. Притеснявах се, че далеч от фитнес залата ще кача килограми. Въпреки тази ситуация намерих сили да ходя по пет часа на ден, за да постигна дори минимален, но положителен резултат. Усилията ми не бяха напразни – кантарът показа минус, което беше доказателство, че упоритостта ми си е заслужавала. От чисто женска суета ми беше изключително трудно да се показвам всяка седмица пред цяла България в спортно бельо. Само няколко месеца преди да вляза в предаването изпитвах срам дори да се погледна в огледалото...

-Какъв човек беше съпругът ви? Сънувате ли го понякога?

-Той беше изключителен човек – моята сродна душа. Благодарна съм на Бог, че имах възможността да го срещна в този живот. Не го сънувам често, но моментите, в които се появява в сънищата ми, винаги съвпадат с някое важно събитие в живота ми. Сякаш иска нещо да ми каже… Сякаш все още е до мен - тихо, но истински. Понякога усещам присъствието му в малките неща - познат аромат, любима песен или внезапен полъх на вятъра. В такива моменти вярата ми, че връзката ни не е прекъсната, се засилва.

-Кое е яденето, на което не може да устоите?

-В „Живот на кантар“ научих от диетоложката Дерйа, че нито една храна не трябва да бъде „демонизирана“. Когато забраниш нещо на мозъка, той още повече го иска и се стреми към него. Човек може да хапва всичко, стига да подхожда интелигентно и да консумира в умерени количества. Разбира се, за това е необходимо да се изгради здравословна връзка с храната. Нужно е човек да бъде осъзнат и да не спира да търси информация с какво се храни. След участието ми в „Живот на кантар“ почувствах отговорност към хората, които ни гледаха, искам да бъда пример, мотивация и вдъхновение с това, което постигнах. Развивам социалните си мрежи с кратки и мотивиращи видеа в TikTok - @maryana.p07, за да общувам с тези, които имат нужда от съвети и промяна.