През последните години ставаме свидетели все по-често на разтрогнати бракове и връзки. Сякаш хората не умеят да комуникират правилно и въпреки че всички мечтаем за перфектните отношения, не ги получаваме. Но защо се случва така и какво прави една връзка успешна?

От чисто биологична гледна точка човекът е животно. И като всяко животно, той има своите инстинкти, насочени към оцеляване - поддържане на живота и здравето, размножаване и спазване на йерархия в групата.

Когато се родим, обикновено сме обичани и ценени от родителите си, роднините и приятелите само, защото това сме ние - техните близки. Когато имаме деца, ние също ги обичаме, просто защото са наши деца. Това е проява на безусловна любов, тоест любов без никакви условия.

Това „правило“ за безусловна любов важи само за децата (понякога за родителите и други роднини) и само докато децата пораснат. Ние не обичаме другите хора просто така. Винаги ги обичаме за нещо конкретно - или по-скоро за хубавите неща, които получаваме от тях.

Освен това, отношенията ни с децата се променят малко, когато те пораснат, тъй като очакваме известна помощ, внимание и грижа от тях. Все пак сме "похарчили" много време, усилия и пари за тях, а сега искаме някаква възвръщаемост. Поне така мислят много хора.

С другите хора обаче отношенията ни се градят на принципа „печелившо – непечелившо“. И в това няма нищо лошо. Защото ние просто сме такива. И това също си има своята логика.

Ами нашите партньори? Какво да правим с тях? Можем ли да ги обичаме просто така? Отговорът едва ли ще зарадва мнозина. Не, просто не харесваме партньорите си по този начин. За разлика от децата и родителите, ние избираме партньорите си. И ние ги избираме за нещо конкретно, което ни харесва. И ако нещо специфично (грижа, внимание, обич, разбиране) изчезне или намалее, спираме да харесваме връзката си и сме готови да се разделим. А безкрайните кавги, обиди, разногласия, пристъпи на ревност и много други засилват това желание.

Да, мнозина биха искали да вярват, че нашите съпруги и съпрузи ни обичат, защото просто съществуваме. Но, за съжаление, това си е чиста илюзия. Жените са особено предразположени към това, тъй като несъзнателно разширяват безусловната си любов към детето и към съпруга/съпругата си. Но каквото и да прави детето, майката почти винаги ще го разбира и ще го обича, независимо от всичко.

В една връзка жена със здрава психика няма да толерира лудориите на съпруга си. Ето защо има бивши съпрузи или бивши съпруги, но няма бивш син или бивша майка.

И сега трябва да си отговорим на въпроса - как да изградим здравословни взаимоотношения?

За да бъдат връзките ни дълги и щастливи, трябва да се научим да разделяме безусловната любов към децата и родителите от любовта от позицията на получаването на някакви облаги.

Ползите могат да варират. За някои са важни материалните блага, за други - взаимното уважение и доверие, за трети - надеждността и добрите родителски качества.

Има предимства - живеем с партньор. Няма никакви предимства - разделяме се.

Да, звучи малко цинично. Но не можете да живеете в облаците дълго време, надявайки се, че ще бъдете обичани просто заради това, което сте. Просто трябва да погледнете в очите и да разберете, че те общуват с вас само заради ползата. И в това няма нищо изненадващо. Така сме устроени.

Освен това, самите ние сме такива. И ако имаме здравословно самочувствие и всичко е наред с психиката ни, няма да толерираме някого просто така.Ползите от една връзка не винаги са очевидни. Ето защо някои хора са в нездравословни връзки и не искат да си тръгнат.Например, страхът от това да остане сама, може да "задържи" жената в нездравословна връзка. Тя ще намира извинения за лудориите на съпруга си. Но това не е "нормално" чисто от психологическа гледна точка. И не е здравословно.

Затова винаги бъдете честни към себе си спрямо връзките си. И те не само ще бъдат по-здравословни, но и по-щастливи и дълготрайни.