Психолозите са единодушни: решението да влезете в ролята на „втората жена“ – любовницата – не е просто каприз или случайност. Това е сложна комбинация от подсъзнателни мотиви, детски травми, страхове и прикрити ползи. Но какво точно кара една жена доброволно да приеме второстепенна роля в живота на мъж, който вече има семейство? Има ли изобщо избор?

В съвременното общество изневярата от страна на мъжете отдавна не е шокираща новина. Въпросът, който остава по-рядко задаван, е: с кого именно изневеряват тези мъже? Кои са жените, които съзнателно влизат в ролята на любовници и защо го правят?

Психоложката Олга Романив разглежда тази тема през призмата на личната история, емоционалните дефицити и дълбоката психология. Според нея, ролята на любовницата не е просто „втора позиция“, а специфична роля, която далеч не е подходяща за всяка жена. Тя носи със себе си чувство на второстепенност, борба за внимание, болка и самота. Често любовницата остава в сянка, в постоянна конкуренция със законната съпруга – борба, която рядко завършва с победа.

Много жени, които се оказват в такива отношения, имат ниска самооценка. Те не вярват, че заслужават пълноценна и открита любов. Мисълта, че един свободен и достоен мъж би избрал точно тях, им се струва като илюзия. Такива вярвания често се коренят в ранното детство или в предишни токсични връзки, в които стойността им е била системно подценявана. Така те несъзнателно повтарят същия модел – привличат мъже, които никога няма да бъдат изцяло техни.

Нерядко връзките с женени мъже се възприемат от самите жени като своеобразна „защита“ от ангажименти. Тези отношения рядко водят до брак, деца или споделено ежедневие. За някои жени това е именно предимство. Те ценят свободата си, искат само кратки, ярки срещи без обвързване. Представата да живеят денонощно с един и същи човек, да поемат отговорности и да се впишат в семейна рутина, ги плаши. За тях любовта в хотелската стая е перфектната формула – интимност без последствия.

В някои случаи любовницата дори не иска мъжът да напусне съпругата си. Напротив, тя го изпраща с усмивка у дома. Вътрешно тя се чувства победител – „той избира мен, а не нея“. Това чувство на триумф захранва самочувствието ѝ и изгражда илюзия за важност. Тя се възприема като „по-желаната“, „по-добрата“, дори когато реалността показва, че е само част от живота на мъжа.

Мъжът в тази динамика също не е безучастен. Към любовницата той често се отнася с внимание, щедрост и романтика – качества, които може би отдавна липсват в брака му. При нея той търси не само сексуално удовлетворение, но и емоционален отдушник. В много случаи тя компенсира празнотите в семейния живот – липсата на топлина, разбиране, възхищение. Така любовницата, макар и неволно, се превръща в своеобразен „спасител“ на брака, поддържайки баланс, който в противен случай би се сринал.

Разбира се, в някои случаи любовницата получава и материални облаги – подаръци, внимание, сигурност. Това важи особено за младите жени, които търсят подкрепа – емоционална и финансова. Богати и зрели мъже, които жадуват за нови преживявания, често намират именно в тези млади партньорки онова, което им липсва – страст, свежест и възхищение. За жените пък това е начин да получат стабилност, дори ако цената е ролята на „втората“.

Любопитен мотив, който често остава скрит, е отмъщението. Жени, които са били наранявани от предишни партньори, изневерили или напуснали ги, понякога избират ролята на любовница като форма на несъзнателен реванш. „По-добре аз да нараня, отколкото отново да бъда наранена“ – емоционална броня, която ги пази от ново разочарование.

Има и жени, които, въпреки съзнанието, че такава връзка е обречена, не могат да се откъснат. Те са водени от страст, емоции и понякога – дълбоки психични конфликти. Психолозите свързват това поведение с тревожни или гранични разстройства, при които интимността и връзките се превръщат в механизъм за справяне със стреса и самотата.

Накрая, не бива да забравяме, че любовници могат да бъдат и омъжени жени. Причините варират – от скука и емоционална празнота в брака до желание за ново преживяване без да се разрушава съществуващият семеен строй.Изводът? Ролята на любовницата не е резултат от липса на морал, а от дълбоки вътрешни дефицити, страхове и понякога – прагматизъм. Въпросът, който всяка жена може да си зададе, е: дали аз наистина съм в плен на съдбата си, или сама избирам тези отношения? Защото, осъзнаването е първата крачка към промяната – към избор, в който жената вече не е „втората“, а единствената.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

5 признака, че сте идеалната любовница

Автор Ива Петрова