Струва си да си признаем, че почти всеки от нас е извършил непристойно деяние поне веднъж в живота си. Какво кара умните, на пръв поглед достойни и успешни хора да се забъркват в незаконни дейности и да се държат неморално? Оказва се, че има списък с обяснения за подобно поведение от психологическа гледна точка. Ето 14 от тях:


1. Ефектът на Галатея

Самочувствието определя нашето поведение. Хората, които имат напълно определено и стабилно чувство за себе си като личности, са по-малко склонни да извършват неетични действия. Лицата, чийто стил на поведение се определя от външната среда или които се подчиняват на направения от тях избор, са по-склонни да нарушават правилата тъй като чувстват по-малка индивидуална отговорност.


2. Теория за социалните връзки

В големите организации хората започват да се чувстват като зъбни колела и винтчета в огромна машина, а не като отделни личности. Когато хората на работните си места се чувстват откъснати от по-големите цели, те са по-склонни да мамят и крадат или да навредят на компанията, като пренебрегват задълженията си и оставят нещата на самотек.


3. Силата на названията

Когато подкупът се нарича „смазване на колелата“, а финансовата измама се превръща във „финансово инженерство“, неморалното поведение може да се разглежда в по-положителна светлина. Използването на съкращения и евфемизми за подобни съмнителни практики освобождава думите от техните морални конотации, като правят нещата, които те представляват, да изглеждат по-приемливи.


4. Влияние на средата

Поведението на служителите е отражение на средата и нормите на средата. Ако корупцията, голяма или малка, е част от работния процес, служителите стават безразлични към нейното възникване и евентуалните разходи. Колкото по-малко прозрачност и повече корупция има в системата, толкова по-охотно се приемат и дават подкупи на всички нива.

5. Ефектът на компенсацията

Понякога хората, които участват в прозрачни и честни транзакции за дълъг период от време, се чувстват сякаш натрупват някакъв вид „етичен кредит“, който може да бъде използван за оправдаване на незаконно поведение в бъдеще. Изследванията показват, че хората, които целенасочено финансират социално отговорни проекти, са по-склонни да мамят и злоупотребяват с властта си по-късно, отколкото тези, които участват в обикновени търговски проекти.


6. Приемане на дребните кражби

На работното място има десетки малки изкушения. Служителите често вземат за вкъщи офис консумативи, пакетчета захар и дори тоалетна хартия. Тази дребна кражба обикновено се игнорира. След това служителите лесно преминават към по-сериозни злоупотреби, като например неправомерни разходи или фалшификации. В този случай не е нужно много време, за да се разшири обхватът на измамата.


7. Реактивност

Правилата са предназначени да предотвратяват незаконно поведение. Но когато хората видят, че те са несправедливи или че нарушаването им ще доведе до прекомерно наказание, това може да провокира обратната им реакция. Хората негодуват срещу заплахата за свободата им и често се съпротивляват, като умишлено пренебрегват определени правила.


8. Тунелно зрение

Поставянето и постигането на цели е важно, но тесният фокус може да причини „етична слепота“. Например, когато една компания предлага големи бонуси на служителите си, за да увеличи продажбите си, тя се фокусира само върху тази цел, често правейки неподходящи или неетични неща. Всички знаем как завършва това.


9. Заслепяване от властта

Хората на власт изглеждат по-корумпирани, защото са по-публични. Освен това, когато хората получат власт, те поставят етичната летва за другите много по-високо, отколкото са си я поставили за себе си. Ако някой влиятелен определи свои собствени правила за избрана група, хората в тази група започват да се възприемат като морално различни от другите служители и спират да се подчиняват на общите правила.

10. Теорията за разбития прозорец

Бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани популяризира теорията за „счупения прозорец“, когато е полагал сериозни усилия за намаляване на престъпността. Идеята му беше да се премахнат дребните престъпления и да се създаде някакво подобие на ред в града, като по този начин се намали честотата на по-сериозните престъпления. Защото когато хората видят безредие и дезорганизация, те предполагат, че в града няма реална власт. В такава среда прагът за нарушаване на закона и моралните граници е много по-нисък.


11. Натискът на времето

В едно проучване на група студенти по теология е била проповядвана историята за добрия самарянин, след което им е било казано да отидат до друга сграда за точно определено време. По пътя човек в очевидно затруднено положение се е обръщал към тях за помощ. Когато на студентите е било дадено достатъчно време, почти всички са помагали. Когато умишлено са били изгонени от проповедта със закъснение, само 63% са помагали. А когато е било необходимо да се бърза с всички сили, 90% са игнорирали човека в беда.


12. Проблемът със самотния ездач

Ако никой не краде от офиса консумативи, компанията няма да забележи, ако аз го направя. Ако никой в района не замърсява, никой няма да забележи, ако в отпадъчните води се появят малко мои токсични отпадъци. Ако общите щети са в определен диапазон, хората чувстват, че могат да си позволят повече.


13. Когнитивен дисонанс и рационализация

Когато човешкото поведение е повлияно от морални принципи, хората прибягват до рационализация, за да се предпазят от болезнени противоречия и да си изградят защита срещу евентуални обвинения. Колкото по-голям е дисонансът, толкова по-силна е рационализацията и колкото по-дълго трае, толкова по-малко неморална изглежда.


14. Ефектът на Пигмалион

Начинът, по който хората изглеждат и как се отнасят другите с тях, влияе върху поведението им. Когато служителите са изправени пред подозрение от страна на ръководството и постоянно се третират като потенциални измамници, те са по-склонни да крадат. Този ефект се наблюдава дори сред онези служители, които първоначално не са имали склонност към незаконно поведение.


*Източник: vk.com