Родители, помислете: Защо детето ви не се подчинява? Защо възрастните искат да го накажат и какви резултати могат да се постигнат с различни подходи към възпитанието?

Непослушните деца какво са направили, за да угодят на родителите си? За да се държат такива деца „нормално“, възрастните трябва да положат усилия - да възпират, контролират, повтарят, отказват, наказват и предупреждават.

Но ето какво е важното – родителите не искат да се натоварват, докато отглеждат децата си. Затова е по-удобно едно дете да бъде контролирано, като играчка с дистанционно управление. По-долу са в текста са посочени 10 случая, когато ни се струва, че децата ни „не се подчиняват“. Но всъщност „лошото“ им поведение е просто реакция на стимули от околната среда, на фази на развитие или на наши собствени действия. Разгледайте тези 10 случая, когато ни се струва, че децата не слушат.

1. Липса на контрол над импулсите

Казвали ли сте някога на детето си „Не го хвърляй!“ и то въпреки това е хвърлило предмета на земята? Неговите зони на мозъка, отговорни за самоконтрола, са незрели при раждането и не се развиват напълно до късна юношеска възраст. Това обяснява защо развиването на самоконтрола е дълъг и бавен процес.

Неотдавнашно проучване обаче установи, че повечето родители вярват, че децата са способни да контролират много неща на по-ранна възраст, отколкото е нормално. Например, 56% от родителите смятат, че децата под 3 години трябва да могат да устоят на желанието да правят нещо забранено, въпреки че повечето деца не овладяват това умение, докато не навършат 3,5 или 4 години.

2. Свръх стимулация

Постоянно водите детето си в парка, стреляте на стрелбището, играе със сестра си сутрин. Но неизбежно се натъквате на изблици на нервна криза, хиперактивност или откровена съпротива.

Претовареният график, свръхстимулацията и прегарянето са отличителни белези на съвременния живот. 28% от американците се чувстват „винаги забързани“, а 45% съобщават, че „нямат свободно време“. Децата са податливи на „кумулативния ефект на стреса“ поради твърде много активност, твърде много възможности за избор, повишена стимулация и твърде много играчки.

Децата се нуждаят от много „свободно време“, за да балансират „натоварените периоди“. Когато спрем да гоним впечатления и ги редуваме с тихи дейности, време за игра и време за почивка, поведението на децата се подобрява драстично.

3. Основни потребности

Случвало ли ви се е да се чувствате ядосани, защото сте били гладни, или напълно разочаровани, защото не сте спали достатъчно? Малките деца са 10 пъти по-склонни да страдат от незадоволени „базови потребности“ - да се чувстват уморени, гладни, жадни, свръхстимулирани или болни.

Способността на децата да регулират емоциите и поведението си е силно намалена, когато са уморени. Много родители са забелязали драматична промяна в поведението на децата си около час преди хранене или ако са спали лошо, или се чувстват зле. Децата не винаги са в състояние да се грижат за себе си - да хапнат лека закуска, да вземат сами лекарства, да пият вода или да подремнат - както могат възрастните.

4. Изразяване на силни чувства

Като възрастни сме се научили да потискаме или крием силните емоции, като ги изтласкваме или се принуждаваме да преминем към нещо друго. Децата не знаят как да правят това. Те излъчват силни емоции, като крещят или плачат. Родителите трябва да позволяват на децата да изразяват силните си чувства, без да ги наказват за това.

НОВИНИ

Автор Миляна Вълева

Ако имате дете левичар, сте щастлива майка: 5 качества, които го правят гений

5. Нужда от движение

„Седни“, „спри да тичаш около масата“, „спри да се биеш с тези картонени мечове“, „колко още можеш да скачаш на дивана“ - колко често казвате нещо подобно? Децата изразяват нуждата си от развитие чрез движение. Те копнеят да прекарват време на открито, в паркове, да карат колела и тротинетки, да играят, да пълзят, да се люлеят, да скачат и да се гонят. Вместо да се карате на детето си за „лошо поведение“, когато е активно и енергично, е по-добре да организирате експресно пътуване до детската площадка или да се разходите.

6. Развиване на съпротива и независимост

Всеки нов ден предизвикваше кавги в това семейство! Първокласникът настояваше, че е достатъчно топло, за да носи къси панталони, докато майка му казваше, че времето позволява само дълги панталони. Моделът на Ерик Ериксон (1963) се основава на предположението, че малките деца се опитват да правят всичко сами, докато децата в предучилищна възраст се стремят да поемат инициативата и да правят свои собствени планове.

Въпреки че се дразните, когато детето ви бере домати, които са все още зелени, подстригва косата си или строи крепост от прясно изпрани чаршафи, то прави точно това, което трябва да прави - опитва се да осъществи собствените си планове, да се отдели от възрастните, да взема свои собствени решения. То се готви да стане независим човек, който отговаря за собствения си живот.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Весела Георгиева

Няма да повярвате: Менюто на баба ви и майка ви влияе на вашия метаболизъм днес

Автор Весела Георгиева

7. Силни и слаби страни

Всички ние имаме силни страни, които имат и обратна страна. Например, притежаваме невероятна концентрация, но ни е трудно да превключваме. Или сме интуитивни и чувствителни, но попиваме като гъба лошото настроение на другите хора.

Децата са като нас. Те обичат да ходят на училище, но се разстройват много, когато правят грешки. Могат да бъдат внимателни и предпазливи, но са предпазливи към всяка нова дейност (и отказват да играят бейзбол). Щастливи са да живеят в настоящия момент, но също така не са много организирани (и оставят играчките разхвърляни по пода на спалнята).

Ако разпознавате кога „лошото“ поведение на детето е обратната страна на неговите силни качества – точно както при възрастните – това ще ви направи по-разбиращи.

8. Нужда от игра

Детето ви рисува ли с кисело мляко, иска ли да го гоните и „хващате“, когато се опитвате да му миете зъбите, или пък носи обувките на татко вместо неговите, точно когато бързате за работа? За някои деца такова „лошо“ поведение е просто „покана“ да играете с тях. Те се радват на връзката с родителите си, която произтича от общия смях и обичат елементите на новост, изненада и вълнение.

Играта често изисква допълнително време и следователно нахлува в родителските планове, изисквайки промени в графиците и рутината им. Те могат да изглеждат като съпротива или пакост, дори когато не са. Когато родителите отделят време за игра, децата не е нужно да започват да играят, когато сте на път да излезете от дома си.

9. Реакция на настроенията на родителите

Многобройни проучвания са установили, че емоционалната зараза отнема няколко милисекунди - достатъчно време, за да преминат емоции като ентусиазъм и радост, както и тъга, страх и гняв от един човек на друг, често на подсъзнателно ниво.

Децата са особено податливи на промените в настроението на родителите си. Ако родителите са стресирани, нервни, уплашени или раздразнени, децата често ги имитират, моделирайки подобно настроение. Когато сме способни да останем спокойни и уравновесени в трудни ситуации, ние учим децата си да се държат по същия начин.

10. Реакция на непоследователни нерешения

Днес купувате на детето си бонбони, а на следващия ден казвате: „Не, това ще му развали апетита.“ Тази вечер четете пет книги подред на детето си, а утре настоявате, че ще прочетете само една. Когато родителите са непоследователни в ограниченията си, това естествено предизвиква раздразнение и фрустрация у децата, карайки ги да хленчат, плачат или крещят.

Точно както възрастните, децата искат (и имат нужда) да знаят какво да очакват. Всяко усилие за създаване на логически граници, последователни забрани и ограничения, особено по отношение на спазването на ежедневието, значително ще подобри поведението на децата.

Източник: vk.com, от д-р Ерин Лейба.