С ревюто на Schiaparelli, на Седмицата на висшата мода в Париж, Даниел Роузбери преоткрива диалога между епохите
„Искам да запазя интимното, занаятчийското и почти свещено измерение на висшата мода“, заяви креативният директор няколко дни преди ревюто.
Това е колекция, здраво вкоренена в историята на Елза Скиапарели, представена от Даниел Роузбери в първия ден на Седмицата на висшата мода в Париж. На модния подиум корсетът, който се е превърнал в отличителен белег на модната къща, липсваше, както и цветът: дизайнерът избра черно, бяло и няколко червени щриха, лишавайки силуетите си от всякакъв намек за модернизъм, за да разруши границите между минало и настояще.
Заглавието на колекцията е ясно: Завръщане към бъдещето. Роузбери призна пред Vogue, че правейки колекцията си е задавал въпроса: „Ако лиша тези дрехи от цвят или от всякаква представа за модерност, ако се фокусирам обсесивно върху миналото, бих ли могъл наистина да създам колекция, която сякаш се ражда в бъдещето?“
Даниел Роузбери взима за отправна точка онзи ден през юни 1940 г., когато Елза Скиапарели напуска любимия си Париж и заминава за Ню Йорк, за да избяга от опасностите на нацистката инвазия във Франция. Създавайки тази колекция висша мода, американският дизайнер искал да привлече вниманието към напрежението, което съществувало в момент, белязан от безпрецедентни промени, свързани с войната.
Резултатът са рокли, пристегнати в талията и ханша. Елементи, заимствани от дрехите от 40-те години на миналия век, се появяват тук-там на подиума: роклите са скъсени, кройките – прави, без не ограничават силуета по никакъв начин. Даниел Роузбери фино преразглежда известните сюрреалистични кодове на Скиапарели: емблематичната ключалка, скрита в роклята, е направена от ръчно изработена керамика и е намигване към миналото. Всяка създадена дреха е истинско упражнение по елегантност. Обемните сака на костюмите са бродирани със сребърен конец, докато вечерните рокли са изрязани по диагонал.
Сакото „Елза“, вдъхновено от архивите и кръстено на своята основателка, направи първата си поява на модния подиум. Някои модели се движеха с нотка светлина, като например дългата преливаща се рокля, носена от Маги Маурер, и нажежения силует с висока яка, носен от Мона Тугард.

Няколко дни преди ревюто, Vogue разговаря с Даниел Роузбери, който разкри всички тайни на новата колекция висша мода.
Какво е чувството?Малко е като да наблюдаваш как се приближава буря: впечатляващо, интензивно, но ужасно вълнуващо. Нямам търпение да започна да се подготвям.
Какъв е мудбордът ти този сезон?
При създаването на тази колекция разгледах работата на фотографите от времето на Втората световна война – Ман Рей, Хорст – и се замислих за тяхната визия. Те ми напомниха за предвоенен Париж: този елегантен декадент, това съществуване на ръба на пропаст, в свят, който ще се обърне с главата надолу. Бях просто очарован от безвремието на тази образност, защото се усеща като нещо от миналото и същевременно нещо от бъдещето.
Как къщата подходи към това шоу?
Предизвиках себе си и целия екип, особено с дрехите, тяхната конструкция и техническите аспекти. Отдалечихме се от бюстиета, които се превърнаха в един вид език за нас, за да изследваме повече косите кройки, обемите тип „флейта“ и други области на висшата мода, които бяха по-малко изследвани през последните сезони, но които все пак ни позволяват да постигнем силен и задоволителен резултат. Като премахнах всичко строго модерно, се надявам, че колекцията може да бъде част от движение към бъдещето, вместо да изпада в нещо ретро или носталгично."
„Искам да запазя интимното, занаятчийското и почти свещено измерение на висшата мода.“

Как отпразнувахте наследството на Скиапарели този сезон?
Мисля, че това шоу носи повече наследство от всяка колекция, която съм правил досега. Изглежда е най-ценният ни актив днес. През повечето време чувствам, че наследството на един артистичен директор е неразривно свързано с човека, който е: това е, което прави новите посоки за една модна къща толкова сложни. Много дизайнери са повлияли на модата, на начина, по който я възприемаме, на начина, по който я гледаме. Но малцина са наистина трансформирали модата в дълбочина. Скиапарели промени модата радикално.
Можете ли да се сетите за други примери?
Единственото друго сравнение, което мога да направя, е с Коко Шанел. Тя освободи жените от корсети и ограничения, даде им движение, предложи им живот в трико и също така създаде иконография на марката. Скиапарели постави под въпрос и предизвика самата модна среда. Мисля, че това е позволило на много дизайнери да се запитат дали модата е преди всичко изкуство. Това никога не е било тема на дискусия за Елза Скиапарели.
По какво се различава вашият творчески процес между колекция висша мода и колекция ready-to-wear?
За мен това е по-скоро изкуство, отколкото просто дрехи. Това, което ме впечатлява, е разликата в манталитета, когато показвам колекция висша мода на публиката. Имам впечатлението, че хората очакват да бъдат трогнати. Има един вид смирение, осъзнаването, че ставаш свидетел на израза на човешкото съвършенство чрез дрехите, а не просто на изпълнението на колекция за модна къща. Това създава едновременно търсене и възможност. Странно е да се каже, че е почти духовно преживяване, но е малко като да влезеш в църква. Има повече емоция, нали?
И какво искате хората да почувстват, когато тази нова колекция бъде разкрита?
Все още не знам. Осъзнавам, че едва по време на подготовката, когато започнете да виждате модела, носещ визията, наистина разбирате емоционалния тон и идеята зад нея. Музиката също е много важна в моя творчески процес. Имам нужда от нея, за да подкрепя преживяването на публиката, без да я предизвиквам. Винаги се изненадвам, когато отида на ревю и саундтракът е труден за слушане.
Включихте ли част от американското си наследство в това ревю, както направихте с последната си колекция „ready-to-wear“?
Не съвсем. Мисля, че това е по-малко лична история и по-скоро външен поглед към модната къща.
Как виждате еволюцията на висшата мода в свят, все повече оформян от изкуствения интелект?
За мен висшата мода трябва да остане дълбоко човешки акт. Тя е малко като старите времена: един или двама души създават за един или двама други. Именно това интимно, занаятчийско и почти свещено измерение искам да запазя. Не искам да интегрирам изкуствен интелект в творческия си процес, както не искам да използвам синтетични материали. Целта ми е дрехите ми да предлагат преживяване без време, така че тези, които посещават шоуто, вече да не знаят дали пътуват в миналото или в бъдещето. Най-важното е да им предложа момент на спиране, глътка въздух от лудостта на настоящето.
Даниел, благодарим за удоволствието!