Гореща София, понеделник, съмнително празнична атмосфера в центъра на града, пак са затворили пътя около Националния стадион. В тихите улички на Лозенец са наспрели яко коли навсякъде – този път не заради поредния мач, а за едно наистина велико събитие. Естествено, че говорим за дългоочаквания концерт на Guns N`Roses. След като всяко изказвание от наводнения ми от постове по темата фийд в социалките започва с това признание, то би следвало и аз така да започна – не бях на концерта снощи. Но пък със сигурност знам, че неслучайно това е една от емблематичните банди в рока за всички времена. ВСИЧКИ ВРЕМЕНА! Не е лъжа обаче, че ние българите разбираме от много неща, най-вече от всичко. Особено от това как се пее на 63 в жегата. Всеки ден. Десетилетия наред. Има хора, които на много по-ранен етап от живота си, не само че няма да могат да изнасят концерти пред десетки хиляди фенове, като прекосяват света постоянно, но и трудно ще се наведат да си завържат обувките без да им спре въздухът.

Аксел Роуз не пял добре – ами вие?

Нещо като преобладаващо мнение, поне от гледна точка на моя фийд, е че Аксел Роуз не бил пял съвсем добре. А вие кога последно пяхте Welcome To The Jungle на 40 градуса жега пред 40 хиляди души? Ама така, хубавичко, с оня хъс, който народът очаква да дадеш от сцената. Какво? Не сте? Наистина ли? Е, да, горкият Аксел – не бил във форма. Мисля, че преди няколко реда уточнихме формата на повечето хора, които дори не са стигнали неговите години. А какво остава за пеене 3 часа... Шоу 3 часа! Може би тук е моментът да уточним, че гласът е биологичен инструмент. Ако пианото ти остарее и не вади онзи звук като в началото, го сменяш. С гласа е доста по-различно. Него го няма в магазина, пазиш го, но когато животът ти е да работиш с него всеки ден, а и все пак да говориш с него, то промените са неизбежни. И ако Аксел ви се е сторил някак различен, то това е нормална промяна, също както и вие не сте същите, каквито сте били на 17, като се погледнете в огледалото.

Годината отдавна не е 1991-ва и Don`t Cry не излезе вчера

Но може би когато българинът даде пари за билет, забравя за този факт. Трудно може да се очаква, че Роуз ще излезе с онази буйна, дълга коса, бунтарски поглед и ще пее като на 30. Но сега, от гледна точка на времето и историята, появата му на сцената носи друг характер, друг чар, друга магия. Да благодарим, че той, Слаш и всички останали от Guns N'Roses са тук и още ни показват как се прави. Имат духа и желанието да обикалят света, да дават шанса на феновете си да се докоснат до тях. Разбира се, че не е като през 90-те, но е друго – пак хубаво, пак вълнуващо, пак незабравимо. Защото това са те и са автентични, не слизат от сцената. Това има друг чар, който на някои фенове им понася, на други – може би не. Но, „по ягодите“, кой ходи на концерт с още няколко хиляди души, за да чуе саунд като от запис? Ако сте от тези хора – съжалявам, животът ви по концерти ще е сложен. Защото изкуството не е за перфекционистите, изкуството е за тези, които знаят как да уловят момента. А звездите не ги виждаш всеки ден и не ти пеят и свирят всяка вечер на живо. Пред теб и за теб.

Концертът започнал много рано

Само тук знаем, че когато се каже, че купонът ще започне в 21 ч., се появяваме най-рано в 22:15 ч. Защото преди това „няма смисъл“. И ако някой концерт започне навреме, ни е прекалено чудно. Уау – Guns N'Roses не закъсняват, как така? Само тук разбираме забавата като нещо, което започва в полунощ и приключва на следващата сутрин. А това, че някой не си е взел бирата навреме, не би трябвало да има общо с професионализма на една от най-великите рок банди.

Когато Стадионът "говори"

Мнения много, знаем, всеки си има такова, както си има и някои анатомични части. Но когато фактите говорят, сякаш думите са излишни. 40 хиляди души. Много от тях най-вероятно с пресипнал глас от пеене заедно с Guns N'Roses. Аплодисменти и викове за бис. Световно турне, което продължава. Десетилетия наред на върха. Това е класа и музика, която, независимо от мнението ви, ще остане в историята завинаги. Думата е „респект“.

НОВИНИ

Автор Кристина Кирова

Принц Джордж навърши 12: животът му се променя завинаги, Уилям трябва да вземе трудно решение

Автор Кристина Кирова