Светът на художествената гимнастика е изтъкан от изящество, прецизност, желязна дисциплина и понякога – болка. Свят, в който всяка дума тежи, особено когато идва от утвърдени имена с влияние и авторитет. Именно затова едно близо 3-часово интервю за YouTube-канала RGcenter No1 на руската треньорката на руските гимнастички - Вера Шаталина, предизвика сериозна вълна от възмущение, гняв и десетки коментари в социалните мрежи. В интервюто Шаталина заявява, че българките в този спорт "нямат фигура за художествена гимнастика". Думи, с които поставя под съмнение не само естетиката на един доказал се отбор, но и морала на международния спортен диалог.

Коментарът на Шаталина идва на фона на успехите на българския ансамбъл, който на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. завоюва олимпийско злато, оставяйки Русия на второ място – исторически и безапелационен триумф.

Реакцията не закъсня...

С изключителна яснота, достойнство и увереност Илиана Раева - председател на Българската федерация по художествена гимнастика и звезда от "златното поколение", отговори на думите на Шаталина. Ето нейния пълен коментар:

"Уважаема Вера, С непремерените си и неадекватни изказвания за българските гимнастички предизвикваш в мен усмивка на съжаление. Ние сме едно голямо семейство в света на художествената гимнастика и се знаем много добре. Ама наистина много добре. Знаем кой, как и защо. Всички знаят. Поради тази причина трябва да си по-уважителна към българските гимнастички. Аз мога да дам голямо интервю, в което да изложа собственото си мнение за световната художествена гимнастика и повярвай ми, то ще е истински обективно, ще предизвика одобрението на огромна част от световното гимнастическо семейство, но не искам да развявам кирливи ризи. Ще си позволя да напиша следното: Когато българският ансамбъл слезе от почетната стълбичка в Токио със златните си олимпийски медали и мина покрай съдийската маса, съдиите станаха на крака и започнаха да ръкопляскат на българския отбор! Запомни добре тази подробност, която казва всичко за Токио 2020 и за българските гимнастички. А за визията им дори няма да коментирам. Красотата на българките е всеизвестна. И тя не се състои в непропорционалната дължина на краката. За българската ВЕЛИКА ШКОЛА ще добавя, че самата Ирина Винер нееднократно публично е заявявала, че се е учила от българките.

Толкова по темата.
Големият шампион знае да губи и да поздрави победителя. Големият треньор трябва да научи състезателя си на това, а не години наред да не може да понесе загубата и да говори небивалици.
Изказването за визията на българките… Поколения български гимнастички са определяни като едни от най-красивите. Малко да припомня със снимки. Специалист като теб не може да си позволи публично да каже тази неистина!
Явно е, че загубата от Токио е нанесла непоправими щети…
С респект към руските постижения, гимнастички и специалисти!
P.S. Малка част от неизглеждащите добре. Много малка част."

На публикацията на Раева реагираха множество известни личности, сред които актьорът Камен Воденичаров. "Достоен отговор на една истинска българка, голям човек и спортист Илиана Раева към брътвежите на една обидена и злонамерена рускиня", коментира актьорът във Фейсбук.

Тук няма място за високомерие...

Като бивша гимнастичка с 10-годишен опит в художествената гимнастика, имала близък досег с големите имена на този изключителен спорт, изискващ години отдаденост и изтощителен труд, не мога да остана безучастна към грубите думи на Шаталина, особено когато те се изказват от позицията на авторитет. Художествената гимнастика не е просто спорт. Тя е изкуство. Изкуство, в което болката и красотата съществуват едновременно. Всяко момиче, пристъпило прага на залата и посветило детството и младостта си на този спорт, минава през години на лишения, дисциплина и безкрайни тренировки. Това е път, който не оставя място за лекомислие или горделивост. В този спорт, както и във всяка една друга спортна дисциплина, няма място за високомерие и злост. Да си част от художествената гимнастика означава не само да търсиш красотата и финеса, но и да ги носиш в себе си - в поведението си, в начина, по който комуникираш с околните, по който реагираш, в думите, в отношението към труда и постиженията на другите.

Истинският спортист не се доказва чрез победа над другите, а чрез величието в собствената си душа. Да си спортист означава да имаш сърце. Да знаеш, че всяка сълза от усилие и всяко колебливо дишане на съперника са близки до твоите собствени. Да се поклониш не само пред успеха, но и пред пътя, който води до него - и когато е твой, и когато е чужд. Защото спортът не е бойно поле, а сцена на човешкия дух. А на тази сцена най-ярко блестят не медалите, а онези, които умеят да бъдат хора - с нежност в погледа, с достойнство в сърцето и с уважение, което тежи повече от всяко отличие.

Илиана Раева го е казала чудесно: "Големият шампион знае да губи и да поздрави победителя. Големият треньор трябва да научи състезателя си на това, а не години наред да не може да понесе загубата и да говори небивалици."

И тук се сещам за онази впечатляваща японска традиция в сумото, при която победителят се покланя пред победения. Не защото е длъжен, а защото дълбоко уважава онова, което стои отвъд резултата - усилието, волята, смелостта да се изправиш и да дадеш всичко от себе си. Говорим не просто за ритуал, а за философия. За философия на човешкия дух и дълбокото разбиране, че най-голямото постижение в спорта не е победата над другия, а признанието, че преди да сме съперници, сме хора. И че истинското величие се крие не в това кого си надминал, а в начина, по който си се отнесъл към него.

Ето защо да хвърляш обидни и оскърбителни думи върху някого, говори за душа, която е неспособна да прояви уважение, съчувствие и вътрешна зрялост. Говори за човек, който търси да се издигне, като принизява другите, разкривайки собствената си несигурност.

Всъщност унизителното слово не накърнява истинския победител. То оставя петно върху този, който го е произнесъл. Защото истинският спортист не търси превъзходство чрез унижение, а в умението да покаже уважение, в поклона към достойния съперник. Защото най-ярко се откроява онзи, който дори в миг на чужд триумф остава морално чист пред себе си и другите, мъдър в словото си и човечен.