Броени дни преди старта на Празниците на изкуствата „Аполония“ ви срещаме с Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация "Аполония".

Първото нещо, което ни изниква в ума, когато чуем Созопол и изкуство, това са празниците Аполония. Каква е тайната за успех – това са много събития, премиери, години наред – има ли тайна?

- Сигурно има. Аз не съм я разбрала още, защото продължавам да я търся. Но си мисля, че това, което ни крепи всички през тези 41 години вече години, е любовта към изкуството. Любовта към българската култура най-вече и любовта към всички хора, които правят тази култура. Защото всъщност какво е един фестивал? Това е събитие, на което се събират много, много хора, които първо че са много добри като изпълнители, второ – публиката ги обича, и трето – винаги, всяка година могат да покажат нещо ново, нещо различно. Няма да ви говоря за организацията, защото това никак не е важно, за вашите читатели и зрители, тя е достатъчно тежка, за да ви занимавам с нея. Да, Аполония всъщност е на 41 и всяка година е в Созопол. В края на лятото и началото на есента. Всяка година, преди децата да тръгнат на училище, фестивалът приключва. Наблюдавала съм нещо много интересно през всички тези години – какво се случва с града. Дни преди да започне фестивалът, публиката се променя. Чувства се цялата енергия, която градът притежава. Хората изглеждат по един много впечатляващ начин. Може би тук се крие ключът – в енергията на хората, които идват, хората, които ни посрещат и на тези, които са дошли специално за фестивала.

41 години – наистина дълъг период, в който едно събитие се случва – на световно ниво. Със сигурност полагате много усилия. Как успявате да съберете всички точно по това време, на това място?

- Подготовката започва много отдавна. Има случаи, в които събитията, подготовката за тях е започнала две години по-рано, особено, когато трябва да дойде една голяма, световна звезда. Това е нормално, задължително. Вече мисля за следващата година. Защото тази мина – програмата е готова. Сега остава да открием фестивала, защото това е най-вълнуващият момент. След това той по някакъв много естествен начин продължава да живее. Е, всеки ден има емоции – този закъснял, онзи се обидил – но това е нормално, защото работим с артисти. Но екипът, толкова години работим заедно, е съставен само от професионалисти. Този, който отговаря за театъра – прекрасната Хани. Този, който отговаря за музиката – прекрасната Ани. Хора, които са готови във всеки момент да тръгнат, когато трябва. Рашко Младенов – от години ни е най-любимият актьор, с нас е от първите години. Сега отговаря за литературата, но не му пречи във във всеки един момент да влезе да играе нещо. Тази година ще се появи в „Театър на маса“, който е наша запазена марка. Тези хора и още много други, те са с нас. Имаме технически екип, който пътува от София. Основният човек в него – Иван Таков, идва с нас вече 41 години.

Т.е. вие работите с едни хора-емблеми, но е нужен и страхотен мениджмънт, за да се запази екипът през годините...

- Ние всички сме приятели. И това го предаваме през годините. Е, разбира се, влизат и нови хора, млади хора. Едно Наде, което се появи преди няколко години, след време съм сигурна, че с лека ръка ще ѝ кажа – хайде, действай... Тя научи всички тайни по организацията на фестивала и хората ѝ се доверяват. А е студентка, сега завършва.

С какви проблеми се сблъсквате най-често, организирайки едно подобно събитие – имате ли подкрепа, отделя ли се достатъчно внимание на културата и изкуството?

- Подкрепа, да. Тази година получихме съобщения от десетки хора, които искат да бъдат доброволци. Но истината е, че при нас машината е толкова добре смазана, че дори нямаме нужда от доброволци. Всеки от екипа си знае работата. И аз не посмях да ги поканя, което е голяма глупост. Защото може би утре те ще свършат работата и по по-добър начин. Ще го направя догодина. Не бях подготвена. Едната доброволка беше с такъв сериозен бекграунд, че си казах - Боже, мой, какво ще прави при нас. Беше счетоводител, мениджър, с 3-4 езика. И аз се притесних, че е много подготвена. А тя просто искаше да помогне. Имаме подкрепа от хората, които ни помагат финансово. Организацията на един такъв огромен фестивал, който всяка година има 70 събития, е наистина сериозна. Благодарни сме, че се намират хора и организации, които искат да помагат. Основният ни съорганизатор е Министерство на културата, Министерство на културата също. Подкрепата на медиите също ни е важна – БНР, БНТ, БТА, които записват всички събития и след това ги излъчва, всички медии, включително и вашата, които ни отразяват, също са ни от голяма помощ.

С какво тази година фестивалът ще бъде по-различен?

- Обърнахме специално внимание на младите. За първи път събираме трите института по изкуства – Националната музикална академия, художествената академия и НАТФИЗ. Такова нещо досега не се е случвало. Имали сме спорадично събития, свързани с трите висши учебни заведения, но сега е много по-различно.

След като миналата година програмата беше много тежка, с качествени имена, които са с нас от първата ни година, този път си казах, че трябва да направим нещо за младите. Мисля, че точно такива събития са важни.

Художествената академия ще се представи още на 28 август със студенти, които са завършили току-що. Ще има живопис, графика, изложби. Целият долен етаж и в двора на галерията ще бъдат разположени техни работи.

На другия ден, когато е официалното представяне на фестивала, ще присъстваме на едно друго събитие – на студентите от музикалната академия. Биг бенда на Музикалната академия, който е уникален, фамозен. Мисля, че младите хора и тези, които са се отдали на изкуството, правят чудеса. Историята си е история, но бъдещето е в младостта. Техен ръководител е Мишо Йосифов. Наскоро ходиха в Скопие, изнесоха концерт, в София - също, а сега – в Созопол. Солисти ще бъдат Хилда Казасян и Васил Петров.

Ето пак връзката между едно по-пораснало поколение и едни деца, които сега тръгват. На 30 август ще дойдат студентите от НАТФИЗ, студентите от класа на Ивайло Христов – с едно представление - „12 разгневени мъже“.

Мисля си, че това е много полезно. Те са млади, не ги познават, но ще бъдат на един фестивал, който работи с много утвърдени имена. И аз от сърце им пожелавам на тези много млади хора да имат една блестяща кариера. Тези млади хора получават шанс да бъдат на голяма сцена и това е прекрасно.

Ще има два майсторски класа – разкажете ни за тях...

- Светлин Русев, един изумителен цигулар, обикаля по целия свят. Той ще има майсторски клас. Това е важното – младите да знаят на кого да се опрат, кого да харесват, да имат пример пред себе си.

Дори съвсем житейски проблем – излизайки от контекста на изкуствата на културата. Добре е младите хора да имат добри примери.

- Да, така е. Майсторски клас ще имат и Фондацията. Дони, когато дойде при мен, каза, че иска да направи майсторски клас. „Има нужда младите хора да знаят как да пеят, как да държат микрофоните, да им дадем възможността да поработим с тях“. Този майсторски клас ще се случи за първи път – от 3 до 6 септември. А на самия 6 септември ще бъде концертът на Фондацията.

В литературата тази година имаме събития от 18.00, 19.00 и 20.00 часа. Не знам как публиката ще издържи.

С какво вътрешно усещане влизате в празниците вие самата?

- Спокойна съм. Дотолкова, доколкото, ако всичко стане така, както сме го замислили, ще бъда щастлива. Ще плача през цялото време, защото гледам на нещата много сантиментално. Но усещам, че ще стане. Не може този огромен труд да не бъде възнаграден.

Каква е наградата – струва ли си, за поколението, което идва след нас ли го правите, има ли смисъл да се прави?

- Наградата – да има резултат. Да се променят вижданията на хората, да търсят качественото изкуство, да се докоснат до харата, които създават това изкуство. Да занеш, че си си свършил добре работата.