Това италианско островно убежище е създадено от нулата преди 60 години - тук не е имало нищо друго освен средиземноморски храсталаци, канари с причудливи форми, поляни с трева, билки и пясъчни лилии, малки плажчета с бял пясък, слънце, кристално море и недоволни сардински жени. Днес представлява пирказна комбинация между природен рай и бохемска джет сет локация...

Как се случва това? Нека обясня. В годините, когато Бриджит Бардо царува в Сен Тропе, Грейс Кели в крепостта си в Монако се появява една нова бохемска дестинация в Италия. Подобно на много легендарни приказки, сценарият на Коста Смералда започва с принц и остров, само че този път в стил „Хиляда и една нощ“... Имало едно време, преди 65 години, един принц, който купил „невиждани“ почти седемдесет хектара в Романцино, крайбрежен участък в Галура в североизточната част на Сардиния, наречен Монти ди Мола, само по съвет на двама английски приятели, които хвалели девствената му красота...

Този принц е Шах Карим ал-Хусайни, по-известен като Ага Хан, мюсюлмански имам на шиитската исмаилитска общност и пряк потомък на пророка Мохамед чрез братовчед си Али. С нетното си богатство, оценяващо се на 13,3 милиарда долара, той решава да купи тази земя и да построи убежище за богатите и известните. В сардинската култура ценната земеделска земя – обикновено разположена във вътрешността на страната – се предава на синовете, докато крайбрежната - се дава на дъщерите. Очевидно тези жени, плащайки данък върху безполезни декари, са се възползвали от възможността да я прехвърлят.

 Когато отишъл да види придобивката си, първоначално бил притеснен, защото това наистина било девствено парче земя. „Беше като ловен резерват: без къщи, без течаща вода, без електричество, никакви предприятия от какъвто и да е вид“, казва той по-късно. Но красотата на сардинското крайбрежие го съблазнява с великолепното си море и ароматната си дива земя, с древния си произход и хилядолетните си традиции и той решава да го превърне в райско кътче, с къщи, течаща вода, електричество, болници предприятия.

Принцът тогава бил на 24 години и може да се каже, че той и Монти ди Мола, той и Арцакена, той и Галура, той и Сардиния растяли заедно. Влюбен в красотата на североизточното крайбрежие той превръща Монти ди Мола в „Ла Коста Смералда“. Изумруденият бряг завладява душата му и той гордо го прави известен на света, развивайки го туристически, като проектира стила на Коста Смералда, използвайки местните ресурси на Галура, като гранит и дърво. През 1962 г. е основан Консорциумът „Коста Смералда“ – сдружение с нестопанска цел за градско и териториално развитие, и е назначен Комитет по архитектура, който да контролира района със строги планове за развитие, гарантиращи опазването на природното наследство със стил, съчетаващ красотата на околната среда с елементи от местната строителна традиция. Резултатът - внедряването на екологично чиста градска зона, която прави Коста Смералда първият и единствен пример за добродетелно и балансирано развитие на туризма в Средиземно море.

Принц Карим Ага Хан ръководи осъществяването на всяка фаза с ентусиазъм и страст при стриктно спазване на екологичните ценности, целящи опазването на хилядолетната сардинска цивилизация. Има изключително строги разпоредби, когато става въпрос за развитие тук: нищо ново не е построено от 30 години и никога няма да бъде построено. Изключителна рядкост в днешно време. Колко често посещавате дестинация, чийто силует не е пробит от кранове? Сградите, които съществуват на Коста Смералда, трябва да изглеждат по определен начин и дори да са с определена височина… Ага Хан е постановил, че никоя сграда не трябва да се издига над нивото на местната растителност.

Днес „Изумруденият бряг“ представлява 20-километров участък от бреговата линия в северната част на Сардиния, населен с ексклузивни хотели, дизайнерски бутици и модрени ресторанти. Той е магнит за известни личности, бизнесмени и политици – Силвио Берлускони някога е притежавал изключително разкошна резиденция с 68 стаи тук, в която е посрещал включително Владимир Путин, и която според медиите е продал на саудитско кралско семейство за 350 милиона паунда. Хотелът „Кала ди Волпе“ на изумрудения бряг е бил домакин на хора като Бионсе и Джей Зи, принцеса Даяна и Доди ал Файед, Елтън Джон, Грейс Кели, както и Джордж и Амал Клуни. Роджър Мур е заснет тук като Джеймс Бонд във филма „Шпионинът, който ме обичаше“. А Дженифър Лопес бе там преди броени дни.

Така че е достатъчно добър за някои от най-богатите хора в света. Но подходящ ли е за вас? Ще се задълбочим в подробностите за дестинацията, за да ви помогнем да решите.

„Кала ди Волпе“ първоначално е построен като частен дом на Ага Хан. Облицован е с розово омбре с теракотени акценти и елементи, доставени от занаятчии, като например под с плочки, който ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че е направен от напречни секции от местно дърво или цветно стъкло, вградено в грубо издяланите стени. Днес посетителите на  Кала ди Волпе слизат от яхтите и пушат кубински пури на терасата, а pop-up бутик на Dolce & Gabbana във фоайето развява най-скъпите кафтани, които някога ще видите (италианският блясък не спира на плажа). До бутика се намира дневния бар, изцяло стилизиран от Доменико Долче и Стефано Габана. Ако искате да се смесите с най-богатите  хора на света за по кафе или коктейл, ще трябва да си приготвите 50 евро – задължитекна консумация на човек до 12.00 на обед и 120 евро задължитекна консумация на човек след това. На върха на Cala Di Volpe, апартаментът Harrods се отдава за до 39 000 евро на вечер през пиковия сезон: сводестите врати са издълбани, за да изглеждат като черупки, леглата са пъхнати в патинирани ниши, а ръчно рисуваните гардероби са осеяни с фрагменти от 22-каратово злато. На терасата на покрива, повдигнатият инфинити басейн и перголата за хранене с пастелно покритие са неустоими.

След “Кала ди Волпе” Негово височество принцът и съдружниците му вдигнали още луксозни хотели, после изградили недалеч яхтеното пристанище Порто Черво. Не след дълго по склоновете около него се заформил прочутият днес баровски курорт със същото име, плюс още няколко по-малки почивни комплекси по протежение на Изумрудения бряг.

За да се развива подобаващо туризмът и да носи печалба, Ага Хан основал и местна авиокомпания, организирал построяването на модерна болница, заформил просторно голф-игрище, паркове и градини. Богатите италианци от континента пък започнали да се надпреварват да правят от луксозни, по-луксозни вили не само в Порто Черво, но и в съседните божествено красиви зони – Рамацино, Капричоли, Голфо Певеро, Голфо Аранчи, Лиша ди Вака, Петрица, Полту Куату, Бая Сардиния. Тук се намира престижният Яхт клуб Коста Смералда, а край брега се провежда ветроходната регата „Купата на Сардиния“. Голф клуб „Певеро“ от своя страна се смята за едно от най-предизвикателните игрища в Европа и е бил домакин на Откритото първенство на Италия през 1978 г. На крайбрежната алея „Променад дю Порт“ на Порто Черво ще намерите бутиците на почти всички големи модни къщи.

Много от най-добрите хотели в Сардиния са съсредоточени около североизточната част на острова, по очевидни причини - това заможно място за почивка привлича богати гости всяко лято в продължение на шест десетилетия. Моята първа спирка обаче беше Алгеро по очевидни причини заради директния полет на Wizz Air до Сардиния. Сгушен на северозападния бряг на Сардиния, Алгеро е едно от истинските бижута на острова – град, който омагьосва с уникалния си чар, съчетаващ италианска и каталунска култура. Наричан „Барселонета“ (малката Барселона), това очарователно място се гордее с историческо, културно и природно наследство с изключителна стойност, което го прави задължителна дестинация в Сардиния. Сред многото забележителности на Алгеро са старият град в каталунски стил, заобиколен от внушителни бастиони с изглед към морето, впечатляващите пещери Нептун в подножието на скалите Капо Кача и зашеметяващите плажове на Кораловата Ривиера. Плажът Мария Пиа, известeн с белия си пясък, дюните, покрити с хвойна и борови дървета, пясъчни лилии и води, чиито цветове варират от тюркоазено до изумрудено зелено е като излязъл от филм.

В следващите дни мисията ни бе да видим колкото може повече такива кинематографични места с тюркоазена вода. Трябва обаче да имате предвид, че повечето красиви плажове на Коста Смералда не са просто дестинация – те са мисия. Най-желаните плажове (и това не са тези  с брилянтни барове и ресторанти, а са най-дивите такива) работят със система за резервации с два слота: ранен - в началото на сезона – ограничен брой места; късен – от 5 дни (за La Pelosa) до 48 часа (за Cala Brandinchi и Lu Impostu, например) – е вторият шанс за късметлиите... За да влезете в списъка, трябва да проверите в сайта на плажа кога е вторият слот, да сте готови минути преди старта с телефон или компютър оид ръка и кредитна карта на изчакване. Аз, с всичките си тренировки от онлайн битките за лимитирани колекции на H&M, успях да резервирам само за Lu Impostu.

Трябва да призная обаче, че в Сардиния никога не сте далеч от фотогеничен бряг. Плажове с бял като пудра захар пясък и чиста, бледоциановозелена вода има много по тези ширини. Ага Хан, който поставя тази част на Сардиния на картата, е предпочитал Спиаджа дел Принчипе - царственото му име е намигване към самия човек. Има много скрити заливи за откриване като Spiaggia di Marinella близо до Porto Rotondo, дългите Romazzino и Liscia Ruja, San Teodoro… Aко все пак искате елегантно място (без хладилни кутии и самозатягащи се чадъри), посетете Спиаджа Ла Челвия заради нейните барове и ресторанти.

Всеки човек, когото срещнете в Сардиния, особено на север, ще ви каже да отидете на архипелага Ла Мадалена, така че вероятно е най-добре да се вслушате. Повечето хотели могат да организират наемане на лодки или можете да отплавате от Каниджоне или Палау — друг вариант е да вземете ферибота до главния остров Мадалена и да намерите желаещ шкипер там. Само един от седемте по-големи острова на сушата, самата Мадалена, е населен; останалата част (заедно с някои по-малки островчета) може да бъде изследвана, докато корабът ви пуска котва, за да можете да скочите и да разгледате заливите. Остров Будели е дом на известния Кала ди Рото, плаж с розов пясък. Говори се, че част от гранита, използван за Статуята на свободата, е добиван на островите Ла Мадалена.

Ако пък искате да се налсадите на един ден, оцветен не само в тюркоазено синьо, а например в много розово, жълто, зелено, виолетово, лилаво, ръждиво, отскочете то  невероятния град Боза (ударението е на а) на източния бряг на Сардиния. Тесните средновековни улички, виещи се нагоре по хълма Серавале към замъка Маласпина, са осеяни с къщи, обляни в ослепителни цветове. Прекрасен и неочакван празник за очите. Слънчевата светлина, процеждаща се само където е възможно през пролуките във високите сгради, очертаващи уличките, създава приказна атмосфера сред буйството от цветове.

Сърцето и душата на Боза несъмнено е нейният исторически център, известен на местно ниво като Са Коста (Sa Costa). Този очарователен лабиринт от тесни калдъръмени улички и къщи в цветовете на дъгата, изкачващи се по хълма, създава един от най-живописните градски пейзажи в цяла Сардиния. Разходката из Са Коста е като да влезеш в жива картина. Къщите са боядисани в ярки нюанси на розово, жълто, синьо и оранжево - традиция, за която се твърди, че е започнала с рибари, които са използвали остатъци от боя от лодки върху домовете си. Тези цветни фасади, украсени с цъфтящи балкони и износени дървени врати, създават перфектни възможности за снимки на всеки завой.

С тази дълга палитра от къщи, спускащи се каскадно към бреговете на река Темо, Боза несъмнено е едно от най-красивите места в Италия. Това скрито бижу съчетава природна красота, богата история и автентична сардинска култура по начин, който пленява посетителите от момента на пристигането им. За разлика от по-известните туристически дестинации на острова, Боза предлага поглед към автентичния сардински живот. По-бавното темпо, приятелските местни жители и запазените традиции създават атмосфера, която е едновременно носталгична и освежаваща. За пътуващите, които искат да изпитат истинската същност на Сардиния (Sardegna) отвъд бляскавата Коста Смералда или оживените плажове на юг, Боза предлага перфектната алтернатива.

Местните ресторанти, особено тези, разположени далеч от основните туристически райони, предлагат възможност да опитате автентични ястия като лоритас (паста с уникална форма) със сос от морски дарове, различни ястия от ботарга (сушена риба) и порчето (печено прасенце сукалче), приготвени по изпитани във времето методи. Рибарите на града носят ежедневния си улов както от реката, така и от морето, снабдявайки ресторантите с пресен кефал, лаврак, платика и змиорки. Местен специалитет е бурида ала босана, риба, която отразява испанските влияния от историята на Сардиния.

Производството на вино представлява друг важен аспект от местната гастрономия. Околният регион произвежда известната Malvasia di Bosa DOC, подсилено вино с древен произход. Това кехлибарено вино, вариращо от сухи до сладки версии, някога е било смятано за едно от най-добрите в Италия и преживява възраждане благодарение на всеотдайните местни производители.

Накрая,  to make the long story short – в Сардиния ще напълните душата и очите си с красота, а стомасите с вкусна храна и вино.