Днес си говорим с едно щуро момиче, секси жена и невероятен артист. Тя е водещ, актриса, певица, завършила е „Медии и мениджмънт“ в Германия, вокалистка е в една космическа група, не се притеснява да скача от роля в роля, а наскоро озвучаваше Злата Кралица в „Снежанка“. Сигурна съм, че вече се досетихте коя е!

Керана, се съгласи да сподели пред читателите на Woman.bg как се справя с всички задължения които има и лесно ли превключва в различните роли.

„Керана и космонавтите“ са част от тазгодишната програма на „Аполония“, където ще зарадват гостите с песните си и ще ги заредят с много положителна енергия.

- Учила си „Медии и мениджмънт“ в Германия, живяла си в Тайланд, как обаче се стигна до „Космонавтите“? Къде най-много ти харесва?

- Харесва ми там, където съм! Най-добре се чувствам тук. Тук съм щастлива. Космонавтите бяха естествен завършек на всичко това.

Причината, поради която избрах да уча тази специалност е, защото се опитвах да намеря някакъв компромис между изкуството, с което наистина искам да се занимавам и нещо, което е приемливо и има някакво бъдеще, защото да се занимавам само с музика ми се струваше несериозно, имайки предвид семейството, от което идвам. В семейството ми никой няма подобен тип професия. Затова избрах това, но ми беше много трудно. В тази специалност ти не си човека на сцената и ми беше много тъжно - винаги съм искала да бъда на сцена.

Когато се върнах в България, започнах да правя страшно много неща и ако трябва да съм напълно честна, „Керана и Космонавтите“ беше един от проектите, на които възлагах най-малко надежди. Тогава дори не се казвахме „Керана и космонавтите“. Много изненадващо е развитието ни, за което много се радвам и съм щастлива!

Никога не знаеш как ще се стече животът ти и коя врата ще се окаже вратата към щастието. Просто трябва да правим всякакви неща. Всичко се случва неочаквано.

- От какво семейство идваш?

- От страната на майка ми са учители. Дядо ми е агроном, който също е преподавал дълги години, баба ми е учителка, майка ми е учител по образование, вуйчо ми също. Баща ми е инженер физик. Идвам от такъв тип семейство и нямах никаква представа какво трябва да направя, за да се занимавам с музика. Бях стигнала до един момент, в който знаех как да получа всяка една работа, но нямах никаква представа как да правя това, което обичам. За да се занимаваш с всяка една друга професия подаваш CV, явяваш се на интервю. Може да ти е много трудно, но знаеш горе-долу какъв е подходът. Докато това нямах никаква идея как се случва.

- Сама пишеш текстовете на песните си, как започна да го правиш?

- Родителите  ми винаги са ме наблюдавали и са насърчавали нещата, които са ми харесвали. Аз съм правила всякакви други неща. Водили са ме на гимнастика, на всякакви езици, свирих и на цигулка, и на пиано, ходила съм и на танци. Всеки един талант е бил насърчаван. Знаех, че имам афинитет към музиката, но никога не съм пишела.

Хората, които обичат да пишат започват от малки. Аз съм човек на прозата, предпочитам я пред стиховете. Мисля, че неволята ме докара до това да пиша, специално във форма за песен. Винаги съм обичала да пиша и да говоря, но не и да са обвързани в рима. Според мен това е висш пилотаж и е изключително трудно. По никакъв начин не смятам, че го правя твърде добре, но имам нуждата да кажа нещата, които чувствам, затова просто пиша стихове за песни.

Причината, поради която пиша е, че много дълги години не знаех как да правя това, което обичам и все чаках от някъде  нещо да се появи - някакъв шанс. Някой да ми даде възможност да пея, да ми сбъдне мечтата, но в един момент осъзнах, че не мога повече да чакам и просто трябва сама да го правя. Точно затова започнах да си пиша песните. Всичко, което сме направили, е защото сме го направили сами!

- Участваш в няколко мюзикъла и постановки, как се чувстваш на театралната сцена?

- Мюзикълите и групата започнаха по едно и също време. Също толкова неочаквано. Най-интересното е, че аз обичам да пея, обичам да танцувам, обичам да играя и най-много обичам да ги правя едновременно. Никога до тогава не ми беше хрумвало, че мога да участвам в мюзикъл. Може би защото самата сцена не е била толкова развита в България. Дори не ми беше хрумвало, че мога да участвам в нещо такова. Когато го открих просто се влюбих! Това ми доставя огромно удоволствие, много се забавлявам, много се вълнувам и съм щастлива, че имам възможността да го правя.

В последствие вече дойдоха и театралните постановки. Осъзнах, че разликата между театралните постановки и мюзикълите е, че един мюзикъл, колкото и да е лош, винаги е зрелище – има много хора на сцената, има жива музика, има балет. Страшно много неща се случват и често сценографията също е много впечатляваща. Докато една театрална постановка може да бъде само от двама човека или от четирима, както е сега в новата постановка „Горчиво“, в която играя. При постановките е различно - ако не сте като „скачени съдове“ и ако човекът не играе добре, няма хора и балет, които в някакъв момент да го спасят. Това е много интересно!

Там е като стиховете – можеш да изразяваш себе си с определени граници. Както когато като си малък и имаш игри, те стават интересни, просто защото имаш правила, по които да играеш. Това е интересното при театралните постановки за мен, че има правила по които играеш, които са като в реалния живот, и не можеш да посегнеш към песен или танц, за да стане истинско. Всичко зависи от начина, по който човек успява да изгради даден образ и да го изиграе, така че публиката да забрави, че гледа театрална постановка.

- Кое предпочиташ – мюзикъл или постановка?

- Трябва ли да избирам? Много често хората казват „защо избра това“ или „ей, навсякъде си“ – аз искам! Това ми е мечта! Толкова дълги години не съм го правила и съм гледала как хора го правят и толкова много съм искала да бъда на тяхно място. Толкова много съм искала да бъда на сцена - да пея, да играя, да танцувам. В момента имам тази възможност и не мога да се извиня за това, че искам и ми доставя удоволствие, и че съм алчна и взимам всички тези роли и възможности. Не мога да се извиня за това! Страшно много ми харесва! Искам да играя в мюзикъли, в театрални постановки, да имам интересни роли, които ме вълнуват и мога да изиграя, чрез тях да дам нещо на зрителя и на публиката.  

- Освен всичко изброено, ти си и водещ. Беше ли трудно да влезеш в тази роля?

- Предложението дойде преди година по същото време. Евгени ми се обади и ми го предложи. Аз, естествено, веднага му казах „не“, тъй като самата аз не гледам много телевизия. Когато обаче ми каза, че трябва да бъда водеща на предаване, което само аз да водя, много ми хареса. И също много ми хареса, че той ми се обади да ме покани на кастинг, а аз най-много обичам да има нещо, с което не съм сигурна дали ще успея да се справя - да ме предизвика, да ми е трудно, да ме развълнува, да ми е интересно. И на мен ми беше интересно. Много исках да видя дали изобщо ставам за това. Тогава си казах, че трябва да отида на този кастинг, за да видя дали съм подходяща. Когато казаха, че съм одобрена реших, че искам да пробвам и това.

Това е стаж, който аз получих и то напълно безплатно. За мен това е страшна възможност – да водя свое собствено предаване и то да го правя с хора, които са били на екран всеки ден в продължение на 20 години. Кое по-добро място да науча още един занаят от това? Беше огромна отговорност и страшно много се притеснявах – не знаех дали ще мога да се справя.


- Беше ли ти трудно да превключиш от ролята на актриса, певица в ролята на водещ?

- Беше ми трудно да спра да се притеснявам, ако трябва да съм напълно честна. Това ми беше най-трудното. Много се притеснявах! Това беше най-голямото предизвикателство за мен. Да мога да изключа това скопяващо чувство, което ми пречи да мисля трезво, да се отърся от него, за да мога да бъда себе си, да разсъждавам трезво и да правя нещата, които наистина смятам за правилни.

- От няколко години се занимаваш и с дублаж, а последно с твоя глас звучеше Гал Гадот. Какво беше чувството да озвучаваш точно нея?

- Първо бях шокирана, че тя пее. Бях изключително изненадана, че може да пее. Знам, че филмът имаше своите моменти, но аз страшно много се забавлявах и песните много ми харесаха. Бяха много интересни и ми достави огромно удоволствие, бях много горда. Също съм много щастлива, че моите думи изглеждат толкова удобно в устата на тази секси жена. Често, когато съм гледала другите филми, които съм озвучавала смятам, че в някои ситуации е можело да направя друго и че не пасва така. Но на Гал Гадот стоеше много добре!

В повечето роли, които съм правила винаги е трябвало да си вдигна гласа малко по-високо, защото са анимирани. В началото правех по-млади герои и трябваше винаги да си държа гласа горе. А когато се стараеш да го държиш високо, нямаш толкова богата палитра. Докато в тази ситуация нямах тези задръжки и много се забавлявах. Но, трябва да ти призная, че когато го озвучавах бях с бронхит и бях на два антибиотика. Затова си казвам, че Злата Кралица е зла, защото е имала синузит!

- Къде можем да те гледаме?

- От 1-ви до 4-ти септември сме с постановката „Горчиво“ на малко турне, както аз го наричам.  Ще играем в Добрич, Варна, Бургас и Стара Загора. На 10-ти септември имаме концерт в София. На 13.09. с оркестър "Симфониета София" ще бъдем част от "Аладин" - концерт на живо с прожекция на филма.
На 30-ти август сме на „Аполония“. Много се радвам и не искам да свършва това лято. Созопол е прекрасен град и страшно много се радвам, че ще имаме възможност и ние да сме част от програмата на „Аполония“.


- Какво да очакват феновете на концерта в София?

- Ние винаги се стараем да правим по-специални неща, но не винаги успяваме да ги осъществим. Имаме няколко плана, но да видим какво ще стане. Не искам да ги назовавам, защото после ако не успея да си ги изпълня ще се чувствам много зле, все едно съм ви предала.