Началото на новия 12-ти сезон на предаването „Часът на истината“ по NOVA Мариян Станков - Мон Дьо избра да открие с една от най-емблематичните фигури на българската попфолк сцена – Азис. Скандален, свободен, раним и неудържим, Азис застава пред камерата без грим и без филтър – лице в лице със себе си и с миналото.
Това е разговор за трансформацията на едно отритнато дете от аутсайдер в идол, който продължава да провокира, вдъхновява и... разделя.
Всичко е пиар и нищо не е измислица
„Всичко в личния ми живот беше пиар. Всичко, което ми се е случвало – от раждането ми в затвора до днес, може да изглежда като пиар“, признава Азис. В образа си на артист той вижда не маска, а огледало на вътрешната си истина – с дрехи, поведение и решения, които съзнателно провокират
„Ако искам да облека рокля, го правя. Но не я показвам само на приятели – пускам я на целия свят. Успявам да изненадвам публиката всеки път.“
От Васко до Азис – раждането на бронята
Истинското му име вече няма значение – Васко е останал в миналото. „Онова дете вече не съществува, Васко го няма, разми се. Родих Азис и той е порасналия Васко.“
Тази метаморфоза е и бягство, и защита: „Аз не смятам, че съм горд, защото си говоря с всички, няма страх от хората, имам самочувствие с дарбата, която имам, имам уши на главата и чувам как пея.“
„Не съм лош човек“ – различността като наказание„Нито пия, нито съм пушил някакви неща. Никога не съм обиждал. Аз не съм лош човек“, заявява категорично певецът. Но въпреки всичко, с което не се вписва в очакванията, той остава обект на неодобрение и стигма.
Разказва за побои, отхвърляне и унижение. Един от най-ярките спомени идва от детството му: „Общувах предимно с момичета и бащата на една от приятелките ми дойде и ми удари шамар, защото съм си играел с дъщеря му. Тя нямала работа с такива като мен. Дойде и ме удари пред всички.“
Първите рани идват от семейството
Най-болезненото осъждане идва не от обществото, а от дома „Изведнъж майка ми започна да се държи много лошо с мен. Имало е случаи, когато идват гости и тя ме праща някъде да спя или казва да се обера. Срам я беше.“
С времето отчуждението се задълбочава: „Бях обичан до една възраст от майка ми. Когато беше убедена в моята различност, роди сестра ми, защото тя не можеше да разчита на гей да я гледа, когато остарее.“
Болката да се родиш тук
„Това не мога да си го простя и не мога да го простя на майка ми и на баща ми, че съм се родил тук“, признава Азис.
Разочарованието не е лично, а културно. То идва от системната нетолерантност към всичко извън „нормата“, било то раса, сексуалност или поведение.
„Няма нищо по-страшно от това да живееш сред народ, който мисли, че гледайки гей парад, детето ти ще се събуди със същата сексуалност.“
Черната кожа и невидимите хора
„Никога не виждам хора от ромски произход на билбордове, в телевизията или заведенията. Те са капсулирани в кварталите.“
Азис посочва сегрегацията като проблем не само на сексуална, но и на етническа основа. Според него единственият път към промяна минава през смесеното образование: „Смесването в училище е лостът.“
Истинският Азис предстои
Въпреки напрежението и битките публиката остава вярна – билетите за концертите му на 13 и 14 февруари 2026 г. вече са разпродадени.
„Ще покажа каквото обичат хората, но после – какво аз обичам. Искам да видя готов ли е българският народ за истинския Азис.“
Спектакълът, който подготвя, обещава драма в стила на Мадона и Принс. Мащаб, провокация и искреност.