Очаква се следващите часове Окръжната прокуратура в Бургас да вземе критично важно решение - дали да повдигне по-тежко обвинение срещу 18-годишния Никола Бургазлиев, след като 35-годишната Христина почина от травмите, получени при инцидента с АТВ в курорта Слънчев бряг.

Разследването по случая се води от Националното следствие по разпореждане на главния прокурор Борислав Сарафов. Делото бе прехвърлено към Окръжната прокуратура в Бургас след фаталния изход за Христина. Заедно с нея при инцидента пострада и 4-годишният ѝ син Мартин, който в момента е в тежко състояние и се намира в „Пирогов“, в медикаментозна кома.

От ПТП до трагедия: Как се промени случаят

Първоначалното обвинение срещу Никола Бургазлиев беше свързано с причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост. Но със смъртта на Христина и усложненото състояние на сина ѝ, прокоратурата обмисля да преквалифицира престъплението като причиняване на смърт по непредпазливост при управление на моторно превозно средство.

В България причиняването на смърт по непредпазливост при управление на моторно превозно средство се наказва според чл. 343 от Наказателния кодекс.

При смърт на едно лице наказанието е от 2 до 6 години затвор. При утежняващи обстоятелства, ако водачът е бил дрогиран, пиян, карал с превишена скорост или е нарушил сериозно правилата за движение, наказанието нараства на от 3 до 10 години.

Ако са загинали повече от едно лице, предвидено е наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.

В случая с Никола Бургазлиев има една починала (Христина) и едно дете в тежко състояние (средна или тежка телесна повреда). Допълнително напрежение внася фактът, че в кръвта на младежа са открити следи от марихуана. Инцидентът е станал на тротоар, при което се смята, че има грубо нарушение на правилата. Всичко това може да доведе до по-тежко обвинение с наказание между 3 и 10 години, а при доказани особено тежки обстоятелства – дори до 15 години лишаване от свобода.

Шест дни в безизвестност: Семейството на Христина още не може да я погребе

Случаят обаче не е само юридическа драма. Той вече се превръща в човешка и морална трагедия, защото семейството на Христина все още не може да получи тялото ѝ, за да извърши погребение. Вече шести ден близките чакат произнасяне от Съдебна медицина в Бургас.

Юлиан Здравков – един от близките на починалата, сподели, че семейството е парализирано от мъка и бюракратична безизходица. Той обясни, че тялото на Христина все още не е било предадено на близките ѝ, тъй като се чака становище от съдебна медицина. По думите му подобна ключова процедура не би трябвало да се забавя толкова дълго, тъй като това не е нормална практика.

Очаква се то да бъде предадено в началото на тази седмица.

Съмнения за прикриване?

Семейството все по-често задава въпроси, на които институциите мълчат. Юлиан Здравков не крие нарастващото си съмнение: „Имаме съмнения, че се прикриват факти и обстоятелства, защото нещата се движат много бавно. Можем да направим сравнение с други нещастни случаи, виждаме разликата - например случая в Русе”.

Според него някои от очевидците на катастрофата все още не са разпитани, въпреки че се знае за тяхното присъствие на мястото на инцидента. Това поставя под въпрос ефективността и прозрачността на разследването.

Между живота и смъртта: Битката на Марти

Докато институциите бавят действията си, 4-годишният Марти продължава да се бори за живота си. Юлиян разказа, че детето не е в съзнание, но лекарите наблюдават бавни признаци на подобрение: „Има някакво подобряване, стимулират го да започне да преглъща”.

НОВИНИ

Автор Кристина Кирова

След седмици в клинична смърт: Почина Христина - майката, която беше прегазена с АТВ

Автор Кристина Кирова

Когато мълчанието тежи още повече от скръбта

Шест дни семейството на Христина чака да получи тялото ѝ. Шест дни, в които мъката остава в безтегловност, нито преживяна, нито отминала, без възможност за последно сбогом.

Прокуратурата може и да се готви да повдигне по-тежко обвинение, но в тишината около смъртта на тази жена се прокрадва въпрос без отговор: Наистина ли всичко е случайно? Или нещо се опитва да бъде забавено, укрито, заметено?

В такива моменти мълчанието тежи повече и от самата несправедливост. А неизвестността се превръща в бездна, в която болката остават заклещена, без посока, без отговори, без покой.