Когато Кейт Мидълтън посети Природонаучния музей в Лондон миналата седмица, голяма част от интернет се вторачи в косата ѝ, пише Huffpost. Тогава принцесата на Уелс дебютира с много по-светъл нюанс от обичайните си кестеняви кичури, като косата ѝ изглеждаше по-дълга и обемна. Някои кралски наблюдатели приветстваха свежата промяна, хвалейки нейната жизненост и мекота, докато други изразиха неприязънта си към визията и спекулираха за перуки и екстеншъни в коментарните секции из интернет.

Реакцията придоби толкова неприятен обрат, че фризьорът на принцеса Даяна се почувства длъжен да публикува отговор на хейтърите в Instagram, където припомни на обществеността за лечението на рак и възстановяването на кралската особа. „Сигурен съм, че тя би предпочела да е далеч от публичното пространство“, написа Сам Макнайт. „Тя брилянтно, тихо и неегоистично представяше страната ни – меката сила, която все още имаме като нация. Ракът засяга хората по различен начин, но променя живота на всеки. Така че, по дяволите, ОСТАВЕТЕ Я НА МИРА. СРАМ ЗА ВАС.“

Това не е първият път, в който принцесата на Уелс, или която и да е жена в публичното пространство, е подлагана на серия от осъдителни коментари заради косата ѝ, и няма да е последният. За жалост тенденцията обикновени хора да отправят злобни упреци към и за публични личности в интернет пространството е пример за все по-налагащ се модел на поведение на нашето време.

HuffPost се обръща към психолози, за да изследва този специфичен вид онлайн жестокост и по-дълбоките психологически механизми, които стоят зад нея, в това число и начина, по който интернет трансформира човешките обноски и нагласи.

Много от тези коментатори са част от „ефекта на онлайн дезинхибицията“„Хората се чувстват по-комфортно да казват злобни неща онлайн, отколкото лично, поради комбинация от фактори, специфични за онлайн коментирането“, заявява пред HuffPost Кейтлин Оскарсън, лицензиран брачен и семеен терапевт. „На първо място е анонимността. Често онлайн общностите са отделени от личния ни живот, което може да създаде усещане за дистанция и намалена отговорност.

По същество интернет позволява на коментаторите да бъдат откъснати от последствията на своите думи. „Когато някой се крие зад псевдоним или аватар, обичайните социални натиск и сигнали, които биха го спрели да избухне лично, изчезват“, споделя сертифицираният психиатър и автор на „Практичен оптимизъм“ д-р Сю Варма. „Този „невидим щит“ намалява задръжките, което прави много по-лесно критикуването или атакуването на публична личност като херцогиня Катрин.“

Всъщност за този феномен дори има термин: ефект на онлайн дезинхибицията. „Ако един човек каже на друг очи в очи: „Ти си абсолютен идиот и светът щеше да е по-добро място, ако не беше се родил“ или „Трябва да се срамуваш, че носиш това облекло на публично място“, този обиден език би имал реален ефект“, казва Катрин „Нин“ Емери, лицензиран професионален консултант в Thriveworks.

Говорещият би видял болката по лицето на другия човек и след това дори може да почувства тази болка лично от вина или емпатия. „Други хора, които може да познаваме и са наблизо, биха могли да ни чуят и вече да ни възприемат като по-малко безопасни за общуване“, добавя Емери. „Онлайн не виждаме другия човек да плаче или да се мръщи, виждаме само пиксели и изречения на екрана. Може да получим отговор, може би няколко емотикона, но те не могат да ни видят и ние не можем да видим тях.“

Освен това обидното поведение в онлайн коментарните секции често остава недокладвано и в най-лошия случай може да доведе само до временна забрана от определена платформа.

Негативният импулс може да произтича от емоционални проблеми и негативни преживявания„Негативното коментиране може да служи като отдушник за емоционални проблеми“, отбелязва Варма. „Фрустрации от ежедневието – като стрес на средна възраст, неудовлетвореност от работата или обтегнати взаимоотношения, се насочват към онлайн взаимодействия. Вместо да се изправят срещу истинския източник на стреса си, хората несъзнателно го пренасочват към по-лесна и по-далечна цел.“По този начин злобният коментар казва по-малко за публичната личност и повече за коментатора. Варма го сравнява с огледало, което отразява по-дълбоките несигурности, ниското самочувствие и нуждата от общност на хората.„Известните хора са лесна мишена за проекция“, казва лицензираният терапевт Натали Мур. „Ако имате негативни чувства към себе си в определена област, е по-лесно да посочите този възприеман недостатък у някого друг, отколкото да се изправите пред болката, която изпитвате, разпознавайки го у себе си.“Критичните коментари могат да предложат мимолетно повишаване на самочувствието, отвличане на вниманието от вашите несигурности или усещане за превъзходство

„Знаменитостите представляват власт“, отбелязва Мур. „Те имат богатство, слава и влияние, които огромното мнозинство от хората няма да изпитат през живота си.“ Така критикуването на знаменитост може да бъде начин да се почувства усещане за контрол или власт над този индивид.„Принизяването на някого друг може също да произтича от нуждата да бъдеш перфектен, така че те поставят на всички непостижимо високи стандарти“, уточнява Емери. Тя добави, че този вид токсично коментиране може да произтича и от минали травми и заучено поведение.„Негативното коментиране може да бъде и начин за привличане на вниманието на другите“, казва Оскарсън. „То дори може да бъде свързваща дейност, начин да се почувстваш свързан с другите, като, подобно на тях, си „против“ публичната личност.“

По този начин онлайн критиката може да задоволи социална нужда, свързана с трибализма. Колкото повече негативни и осъдителни коментари виждате, толкова по-приемливо може да изглежда това поведение – и толкова по-изкушени може да се почувствате да се включите.„Когато фенските общности се разделят на „отбори“ като „Отбор Конрад“ срещу „Отбор Джеремая“ (от „Лятото, в което станах красива“) във фикционални дебати, хората придобиват чувство за принадлежност, като защитават своята „страна“, обяснsld Варма. „Атакуването на външната група засилва тяхната вътрешногрупова идентичност, давайки им валидация и цел.“

Хората пренебрегват реалното въздействие на злобните си коментари за публични личности, които не познават

„Критикуването на публична личност се усеща по-безопасно, защото създава емоционална дистанция“, казва Варма. „Хората си казват: „Те никога няма да видят това“ или „Те са твърде могъщи или известни, за да бъдат наранени от думите ми“. За разлика от критикуването на приятел или колега, където има непосредствен риск от увреждане на реална връзка, атаките срещу знаменитости или кралски особи се усещат като незначителни.“

Лесно е да се забрави, че тези известни лица също са хора. „Не виждаме знаменитости и други публични личности да живеят ежедневен живот – да бъдат родители, да си вършат работата, да имат ежедневни борби, което може да ги накара да се чувстват като герои във филм без реални емоции или вътрешен живот“, допълва Оскарсън. „Знаменитостите могат също да бъдат възприемани като „лесна плячка“ за критика, ако са избрали да бъдат в светлината на прожекторите.“

Може да завъртаме очи на баналните заглавия в списанията „Звездите – те са точно като нас!“, но истината е, че знаменитостите имат реален живот, реални семейства и реални чувства, които могат да бъдат дълбоко засегнати от думите и преценките на непознати.

„Никой не е напълно неуязвим за критика, без значение колко често я изпитва“, каза Мур. „Повечето хора мислят за знаменитостите като за съществуващи в свой собствен клас и че някак си не е нужно да бъдат третирани с достойнство или уважение онлайн.“

Този феномен кара хората да подценяват реалното въздействие на жестоките си коментари. „Публичните личности четат коментари и негативните онлайн настроения, особено когато се натрупат – могат да повлияят на тяхното психично здраве, семейния им живот и дори на общественото възприятие в много по-голям мащаб“, казва Варма. „Дигиталната дистанция улеснява хората да забравят, че от другата страна има истински хора.“

ПО ЖЕНСКИ

Автор Кристина Кирова

Перука ли е това: Фризьорът на принцеса Даяна каза цялата истина за новата прическа на Кейт

Автор Кристина Кирова

Има и по-големи културни последици, които засягат всички|

„Макар в момента да изглежда тривиално, всеки негативен коментар допринася за по-широка култура, която нормализира жестокостта и подкопава емпатията“, кподчертава Варма.

Това напомня за популярната конструкция на меме: „Набедената знаменитост няма да види злобните ви туитове, но вашите приятели (които имат същата характеристика) ще ги видят.“ И това може да повлияе върху по-склонните от тях към негативизъм и да нормализира този вид вредно мислене и поведение като нормално.

„Лесно е да се увлечеш в този тип негативно коментиране“, предупреждава Оскарсън. „Ако хората установят, че се занимават с такъв тип поведение, е добре да проявят малко самоконтрол и доза състрадание. Забавете темпото, отделете момент, за да разберете мотивацията си, и помислете, преди да публикувате.“

Разпознаването на тази токсична динамика може да допринесе много за минимизиране на онлайн вредата. Мур препоръча да си зададете прост въпрос. „Всеки път, когато оставяте коментар онлайн, направете си проверка и се запитайте: „Бих ли им казал това лично?“, съветва тя. „И ако отговорът е „не“, помислете отново.“