Любовта не задава въпроси. Понякога идва, пристъпвайки на пръсти, а друг път връхлита като ураган, който преобръща целия свят. Тя не натиска звънеца на вратата, нито търси позволение. Влиза направо, без да се интересува дали сме готови за нея, дали можем да ѝ се доверим.

Любовта обожава присъствието. Кара сърцето да бие лудо, а очите – да блестят.

Случва се да я търсим настойчиво, а понякога я подминаваме, без да се усетим, че е на ръка разстояние. Нейните проявления са безгранични: в усмивката на непознат, в случайно здрависване, в поглед, който не можем да забравим, защото е накарал краката ни да затреперят от вълнение. Тя е краят на дългия ден, когато тишината изпълва стаята с думи, които не се нуждаят от изричане, за да бъдат чути.

Любовта не се интересува от начина, по който изглеждаме, за нея няма значение откъде идваме, нито какво сме преживели. Появи ли се, от нас зависи дали и колко време ще остане. Приемем ли я за другар, ще промени смисъла на всичко. Това е приятелство, на което сме способни да се отдадем изцяло.

Обичайки някого, започваме да се учим да обичаме и себе си и с времето осъзнаваме, че не въпросите са важни, а усещането, че няма нужда да се обясняваме. Всичко сякаш става ясно по подразбиране.

Романтиката не е задължително обвързана с драматизма. Самото присъствие на някого стига, за да бъдем щастливи. Колко време ще продължи връзката, няма никакво значение.

Споделеният миг се помни цял живот. Първата целувка е вдъхновение, а последната не е задължително да остане последна.

Да сме влюбени е радостта да се усещаме истински живи. Нелогичните неща винаги държат интереса буден. Когато се развиват по предварителен план, действията не носят насладата, която внезапният импулс ни кара да изпитаме. Подвластни на трепета, ставаме по-смели и дръзки, защото до себе си имаме верен съюзник, на когото можем да разчитаме винаги.

Любовта е не просто чувство – тя е съзидателна и лекуваща. Прави света по-ярък и сочи вярната посока. Разбира се, не решава всичко, но е причината да искаме да решим всичко.

Когато я няма, надяваме се да бъдем сред избраните. Когато е тук, дори и най-малкото нещо става истински велико.