На 15 септември училищните дворове отново се изпълниха с усмивки, цветя и детски глъч. Развълнувани учители, родители и деца отбелязаха с радост и надежда началото на новата учебна година. Но не всички...

Сияна, която завинаги остана на 12, никога повече няма да чуе училищния звънец. Няма да влезе в клас. Няма да подаде цвете на любимата си учителка.

Те нямаха втори шанс. Ние имаме…

Малката Сияна загуби живота си през март 2025 г. при тежка катастрофа край село Телиш, ставайки поредната жертва в черната статистика на безразсъдството по българските пътища. На първия учебен ден, когато други деца пристъпват на прага на класната стая с нови тетрадки и надежди, баща ѝ – Николай Попов, публикува съкрушителен текст. Думи, които не просто режат, а разтърсват:

"15 септември – Денят на първия учебен ден
Днес хиляди деца прекрачват прага на училището с цветя и усмивки. Но Сияна и още 308 български деца, убити в катастрофи през последните 10 години, никога повече няма да имат „първи учебен ден“.
Те няма да влязат в клас.Няма да подадат цвете на своите учителки. Няма да чуят звънеца.
Те нямаха втори шанс. Ние имаме…"

Цветен свят, прекършен завинаги

Нека да припомним, че само преди няколко дни, на рождения ѝ ден, 11 септември, Николай организира посмъртна изложба с рисунки на Сияна. Малка галерия с голяма тъга. Детският ѝ свят – цветен, невинен, пълен с мечти, сега е единствената следа, останала след нея.

Защото някой е карал прекалено бързо. Или е гледал в телефона си. Или просто е избрал да не спазва правилата.

НОВИНИ

Автор Кристина Кирова

Бащата на Сияна: Днес тя трябваше да навърши 13, остава само тишината

Автор Кристина Кирова

Скръб, която говори и не ни дава право да мълчим

И точно затова думите на този баща не са просто скръбен зов, а предупреждение. Апел. Глас, който не бива да заглъхва: "Те нямаха втори шанс. Ние имаме."

Все още имаме възможността да променим нещо. Да пазим. Да се събудим. Да бъдем хора.А Сияна? Тя завинаги ще си остане дете. Без първи учебен ден. Без последен. С едно недовършено детство и няколко картини, които разказват вместо нея.

Нека помним! Нека пазим живота! Защото няма нищо по-свято, крехко и незаменимо от човешкия живот!