Замисляли ли сте се защо с някои хора, които някога са били център на вашата вселена, повече никога не се сблъсквате? От гледна точка на градската статистика би трябвало редовно да се засичате с бивши партньори, приятели от младостта или колеги от миналото – особено ако живеете в един и същи квартал.

Вероятността изглежда висока. Но това не се случва. Хората, с които са ви свързвали години, изчезват от полезрението ви, сякаш преминават в паралелна реалност. Звучи като магия.

А какво, ако тази „магия“ е фина и сложна работа на собствения ви мозък и на социалните механизми? Нека разгледаме този феномен по-задълбочено от гледна точка на психологията, невробиологията и социологията.

Защо не се сблъскваме с хора от миналото, дори когато сме съседи? Обяснението дава когнитивно-поведенческият психотерапевт Евгения Удалцова.

1. Подсъзнателно избягване: вътрешният навигатор

Това е най-мощният фактор. Нашето подсъзнание е велик защитник. То фино и изкусно ни предпазва от потенциално болезнени или некомфортни сблъсъци. Може да не го осъзнавате, но вашият вътрешен „навигатор“ всячески ще избягва зони, където вероятността за среща е висока.

Няма да отидете в бара, където този човек прекарва времето си, няма да влезете в парка, където разхожда кучето си, и дори подсъзнателно ще изберете друг маршрут до метрото. Не го правите нарочно – психиката ви го прави вместо вас, водена от древния инстинкт за самосъхранение и емоционална икономия. Това не е страхливост, а проява на здравословна психологическа хигиена.

2. Ефект на слепота поради невнимание: горилата, която не виждате

Нашето внимание е избирателно и насочено към актуални цели. Бившият партньор или приятел просто престава да бъде актуален обект в нашето възприятие. Можем буквално да гледаме в неговата посока и да не го „видим“, тъй като мозъкът ни го филтрира като „информационен шум“.

Класическият експеримент с „невидимата горила“ (когато хора, заети с броене на подавания на топка, не забелязват човек в костюм на горила) прекрасно илюстрира този феномен.

Вашето минало се превръща в същата тази „горила“ – то съществува, но мозъкът ви, фокусиран върху текущите задачи (работа, нови връзки, битови грижи), просто го маркира като несъществено и го отрязва.

Freepik

3. Разпадане на общите мрежи: социалният Голям взрив

От социологическа гледна точка нашите социални кръгове са галактики, съставени от силни и слаби връзки. Романтичните или близките приятелски отношения създават общо социално поле – плътна мрежа от общи места, общи приятели и съвместни ритуали (например съботно кафе в едно и също заведение).

Раздялата води до колапс на тази система, до своеобразен „социален Голям взрив“. Общото пространство се разпада на две отделни вселени. Общите приятели често неволно заемат страната на единия от партньорите или сами се дистанцират, за да избегнат неудобството и ролята на посредник. По този начин изчезват дори косвените допирни точки.

4. Гещалтпсихология: несъзнателното завършване на цикъла

Човешката психика се стреми към цялост и завършеност. „Последната среща“ се превръща в мощен символичен акт на затваряне на гещалта – незавършената ситуация. След този вътрешен ритуал на сбогуване, който може да продължи дни или месеци, необходимостта от физически срещи изчезва.

Психологическата работа по усвояване на опита, извличане на поуки и преработване на емоциите се счита за завършена. Мозъкът, след като е поставил точка, архивира тези спомени и престава да търси обекта в реалността.

5. Разпадане на общото пространство и създаване на ново

Докато сте били заедно, животите ви са били преплетени: общ маршрут до работа, любим магазин, приятели, които сте посещавали като двойка. След раздялата това пространство губи своя смисъл и се разпада на две отделни.

Вие инстинктивно, за да избегнете болката, започвате да създавате ново, свое собствено пространство: намирате нова фитнес зала, откривате за себе си други райони на града, изграждате нови навици. Буквално започвате да живеете в различни светове, дори намирайки се в едно и също географско място.

Freepik

Какво означава това за нас? Невробиология на защитата

Тази теория не е повод за тъга. Напротив, тя е доказателство за удивителната мъдрост и адаптивност на нашето съзнание.

Съвременните изследвания в областта на невробиологията показват, че нашият мозък е високоефективен орган, оптимизиран за оцеляване и благополучие.

Той активно филтрира реалността, за да не хабим ресурси за преживявания, свързани с вече приключили глави от живота ни. Това е проява на принципа на психическата икономия – да забравяме и избягваме, за да останем ефективни, продуктивни и щастливи в настоящето.

Ако някой е напуснал живота ви и пътищата ви повече не се пресичат, това не означава, че не сте значели нищо един за друг. Означава, че съвместната ви мисия е завършена. Дали сте си взаимно необходимия опит, уроци и емоции – и сте изчерпали тази форма на взаимодействие. А там, където свършва един път, неминуемо започва друг, изпълнен с нови усещания.

И това става възможно именно защото сте освободили място в своето пространство и внимание, позволявайки на старото красиво и тихо да отиде в архива на паметта. Това е естественият, макар и невинаги приятен, ритъм на живота: да пуснеш, за да приемеш нещо ново.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Теодор Муховски

Той не ви обича: Модели на поведение, които издават женомразците

Автор Теодор Муховски